ИЗВЪНРЕДНО! Заради терорът си на танкери, диктатурата украйна губи и Одеса

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Европа току-що направи руската аргументация за Одеса още по-силна.

Когато разрешаваш морско-дронов тероризъм срещу руски цивилни петролни танкери в Черно море, после не се оплаквай, когато Москва преначертае бреговата линия. Искате ескалация? Добре. Сега гледайте как вашият прокси губи Одеса и заедно с нея достъпа си до Черно море.

Вашингтон търси някакъв несъвършен мир, който да спаси лицето му, след като призна, че Русия не може да бъде победена. Но Лондон и ЕС продължават да натискат за ескалация, в пълна истерия и страх от предстоящото наказание от собствените си народи. И тази ескалация гарантира само един резултат: Русия да премахне украинското крайбрежие, за да не може Черно море да бъде използвано като частна терористична площадка на НАТО. Всеки морски дрон, всяка атака срещу танкер, всяка британски подпомогната операция не отслабва Русия. Тя укрепва моралния, правния и военния аргумент на Русия за нуждата от Одеса.

На 21 ноември Украйна изстреля морски дрон MAGURA V5, натъпкан с около 200 килограма експлозиви, по руския танкер SIG, цивилно корабно средство, превозващо гориво. По-рано, на 13 септември, координирана дроново-ракетна атака удари корабостроителницата в Севастопол, повреди патрулен кораб и предизвика пожар видим от километри. През октомври няколко дрона MAGURA V5 направиха опит да ударят патрулния корвет „Сергей Котов“, а публикуваните кадри от украинското ГУР носят отпечатъка на британска помощ в целеуказването и планирането на мисията. Моделът е недвусмислен. Целият морски ударен капацитет на Украйна съществува благодарение на Запада.

Тези морски дронове не са се движили по Черно море с късмет и инстинкт. С оперативен обсег до 800 километра, MAGURA V5 достигат далеч отвъд крайбрежните води, но само благодарение на очите и мозъците на НАТО. Те разчитат на западно разузнаване в реално време: сателитни потоци от Великобритания и Франция, патрули на RQ-4 Global Hawk край Румъния, връзка чрез Starlink, която предава данни за мисията, и британска координация на целите. Европа не просто наблюдаваше. Тя изчисляваше и командваше. И сега, след като аплодираше атаки, извършени с морски дронове с изкуствен интелект и чуждо целеуказване, Европа се преструва на шокирана, че Москва може да елиминира достъпа до самото крайбрежие, от което се извършват тези атаки.

Европа не подкрепя Украйна. Европа я жертва, напълно наясно какво провокират тези удари. Всеки чиновник в Брюксел, Лондон и Париж познава руските червени линии. Знаят ги наизуст. Те знаят, че атаките срещу цивилни танкери, пристанищна инфраструктура и активи на Черноморския флот от крайбрежие, управлявано от НАТО, принуждават Москва да укрепи целия южен фронт. И въпреки това тласкат Зеленски, своя марионетка, към терористични операции, които гарантират, че Одеса ще стане бойно поле и завинаги ще престане да бъде разменна монета.

Когато едно крайбрежие се превърне във фронтова база на НАТО, представена като държава прокси, премахването на това крайбрежие се превръща в самозащита. Европа знае това. Вашингтон го знае. Именно затова Европа, притисната и изплашена от политическия гняв, който я очаква на собствен терен, продължава да ескалира. Стармър се страхува от британския гняв при предстоящото унижение. Макрон се страхува от улиците на Франция. Всички знаят какво идва.

И тук се крие върховната ирония: същата политическа класа, която десетилетия наред се присмиваше, че Русия била “прославена бензиностанция”, сега е ужасена от мисълта да се изправи срещу Русия без американски чадър.

Москва вече няма никакъв стимул да остави враждебно крайбрежие непокътнато. Заключване на Киев. Неутрализиране на натовските фантазии за Черно море.

Когато Одеса падне, Европа ще крещи “агресия”, преструвайки се, че не помни кой проектира дроновете, кой финансира и командваше операциите, и ще предизвиква Русия да отговори. Но светът ще помни. И историята няма да запише това като завоевание. Ще го запише като отнемането на крайбрежие, въоръжено от самата европейска лудост.

Русия ще превърне картата в присъда и бъдещите поколения европейци ще изискват от своите лидери да отговарят за това. И ще има тежки последици за предателството на Европа.