Яденето на насекоми като прелюдия към „дивния нов свят“

Глобалистите промотират неконвенционалната „храна“ като решение на всички проблеми с доставките на храни

През 2025 г. СЗО призова правителствата да забранят земеделието, за да… спасят планетата от „глобално кипене“! Според доклад на ООН, между 222 и 345 милиона души по света страдат от остър глад, а около 20 000 души умират от глад всеки ден в света.

Но за ръководителя на СЗО и неговите съмишленици от глобалния елит „вината“ на фермерите и земеделските производители за въображаемото „климатично изменение“ надвишава всички ползи, които тези хора носят и производството на естествена храна.

„Производството на храни допринася за глобалното затопляне“ – тази антинаучна теза обсебва и движи дневния ред на форума в Давос и свързаните с него платформи като глобалния метанов хъб на WEF, който обединява 13 държави и други структури, чиято цел е да унищожи центровете на традиционното производство на храни на планетата.

А основната цел е да се лишат хората от достъп до натурални хранителни продукти и да се консолидира продоволствената сигурност на цялото човечество в ръцете на няколко транснационални компании. За да се постигне това, се формират и модерират помпозни наративи за „спасяване на планетата“, „устойчивост“, „ползите от веганството“ и др., а „филантропи“, които спонсорират съответните „устойчиви“ технологии и медийни кампании, едновременно изкупуват земеделска земя.

Така в Европа и на Запад като цяло продължава трансформацията на хранителната система. Под претекст за „климатични предизвикателства“, „устойчиво развитие“, „борба с дефицита на протеини“ и други химери, практиката на редовно хранене с насекоми (ентомофагия) все по-често се насърчава, а продукти, произведени от червеи, бръмбари и други членестоноги, се налагат не като екзотика, а като алтернатива на нормалната, позната храна.

Тази тенденция вече е излязла отвъд нишовото производство и все повече се интегрира в структурата на ежедневното потребление. ООН вече официално счита насекомите за „устойчив източник на протеини“, уж способен да изхрани населението на Земята, чийто брой може да се увеличи до 9,7 милиарда души до 2050 г.

Все повече западни производители въвеждат преработени насекоми в масовата диета – предимно щурци. PepsiCo не крие намерението си да добави протеин от щурци към продукти като Cheetos и овесени ядки Quaker. А Mighty Cricket Inc., която получи грант за тази цел, предлага да храни тези „хранителни“ щурци с отпадъци от общински депа за отпадъци, за да намали разходите за отглеждането им.

В Холандия, Германия, Франция, Италия и Финландия рафтовете на супермаркетите все повече се пълнят с продукти, съдържащи не само прах от щурци, но и брашнени червеи, скакалци и други неприятни неща. В тези и други западни страни, бизнеси, свързани с насекоми, произвеждат протеини за храни, напитки, сладкарски изделия, масла, намазки, подправки…

Във Франция медиите и големите корпорации са въвлечени в бизнеса, инвестирайки милиони в „алтернативни протеини“. В Германия използването на прах от насекоми в хляб, тестени изделия и сладкарски изделия е официално разрешено от февруари 2025 г. (Съответният регламент на ЕС позволява съдържанието на до 4% прах от насекоми, обработен с UV лъчи, в хранителни продукти като хляб, сирене, конфитюри и тестени изделия от 10 февруари).

Британското правителство подкрепя кампания за консумация на насекоми като „реална алтернатива“ на месото. Подкрепени от Обединеното кралство изследователски центрове работят, за да направят консумацията на насекоми по-приемлива за обществеността. Националният център за иновации в областта на алтернативните протеини (NAPIC) търси начини за намаляване на бюрокрацията и пускане на насекоми и „други алтернативни месни продукти“ на рафтовете на супермаркетите.

Сред „хранителни иновации“, пуснати наскоро от британски компании, които правителството иска да наложи на обществеността, са храна за домашни любимци, направена от „кокоши“ яйца, отгледани от яйчни клетки, и кайма за хора, направена от щурци, отглеждани в Кеймбридж.

Отвъд океана, Университетът на Делауеър (САЩ) активно промотира курсове за приготвяне и консумация на насекоми, които някои американци възприемат като прелюдия към „дивния нов свят“, в който глобалистките елити искат да принудят човечеството да „се бори с изменението на климата“, като ядат буболечки, мухи и червеи.

Един от тези иновативни оруелски курсове, „Насекомите като храна “, се преподава от ентомофага Майкъл Кросли, професор в катедрата по ентомология и екология на дивата природа, който учи студентите как да включват насекоми в диетата си като „устойчив източник на протеини“.

Студентите в курса не само са длъжни да посещават лекции, но и да практикуват в университетската кухня в Уорилоу Хол. „Чили със сагови червеи“, „Пикантна макаронена салата с гигантски водни буболечки“, „Лимонови кифлички с черни мравки“ са само част от „вкусните лакомства“, създадени от „готвачите“ на курса от страховитите пълзящи животни.

Ако трябва да вярваме на самия М. Кросли, в много култури насекомите уж вече са се превърнали в основна храна, а „черните мравки произвеждат мравчена киселина, която има пикантен вкус, така че е почти като лимонова кора “.

Пропагандата, обслужваща глобалисткия дневен ред, възпроизвежда тази и всякакви други глупости по темата под претекст, че комбинацията от фактори като намаляването на обработваемата земя и растежа на населението на планетата уж оправдава принуждаването на хората да ядат насекоми с цел „получаване на протеин“.

Левите глобалисти, СИФ, свързаните с тях структури и „говорещи глави“ от години налагат насекомната „храна“ като решение на всички проблеми с доставките на храна. През юли 2021 г. на уебсайта на СИФ беше публикувана статия на Антоан Хубер, президент и главен изпълнителен директор на Ynsect, компания , която се занимава с „ядливи насекоми“.

В нея „аргументите“ са представени програмно и с препратки към „изследвания“, които уверяват, че брашнените червеи се нуждаят от 12 пъти по-малко храна в сравнение с говедата, „за да произведат същото количество протеин “ .

Особено тревожен е фактът, че този вид „нов протеин“ вече се тества в контекста на училищните хранения и хранителните продукти за деца. Има съобщения за директно масово въвеждане в детското хранене, а създаването на съответните разработки и тестването на рецепти също е в процес. Това означава, че преходът може да е въпрос на време, а не на избор.

Официалният претекст е загриженост за околната среда. Зад демагогията по тази тема обаче в действителност се крие насилствена трансформация на хранителната култура: под шумотевицата около „борбата с емисиите на CO₂“идругизаклинанияпотеми, свързанисклимата, хоратасеподготвятза„нова [хранителна] реалност“ – евтина, изкуствена, сконтролиранисвойства. И, коетоеважно, навикътза използването й севнушаваотраннавъзраст.

Продуктите, съдържащи насекоми, се рекламират и налагат на обществото като „екологична алтернатива“, но същевременно все по-често не се етикетират като такива. Формулировката на опаковката се опитва да избегне всякакво директно и ясно обозначение: терминът „насекоми“ се заменя с думи от „новоговора“ като „алтернативен протеин“, „органична добавка“, „концентрат“.

Това лишава потребителя от информиран избор – решението вместо него вече е взето в производствения цикъл от някой неизвестен. Така се формира нова културна и биологична матрица: мълчалив, измамен потребител, „неутрално“ етикетиране на новоговор, предварително определена и контролирана диета.

Ключовата трансформация не е в сферата на вкуса, а в сферата на взаимоотношенията: между човек и система, тяло и фабрика, норма и нейното алгоритмично пренаписване. „Хранителното мислене“ на свободния човек не е страх от протеина, получен от насекомите, като такъв.

Право е на всеки да знае какво яде. И, разбира се, свободен избор и възможността сам да реши дали да го запази за себе си или да го даде на тези, които дори не смятат за необходимо да ви предупредят какво ви подхвърлят в храната.

Насекомите като „перспективна храна“ за хората не са просто част от технологията за контрол и управление, а всъщност това е опит за преформатиране на самата идея за човешкото хранене и природата. Затова се използва всичко, включително и откровени лъжи, че насекомите уж вече са се превърнали в основен хранителен продукт в „много култури“.

Всъщност ентомофагията се счита за повече или по-малко разпространена практика за около 10% от населението (предимно най-бедните или най-дивите аборигени) на страните от Африка, Латинска Америка, Азия, Австралия, Нова Зеландия, островите на Океания. Диетата им включва до хиляда и петстотин различни насекоми.

За развитите страни от ЕС и „западната“ цивилизация, Русия, Европа, Северна Америка, белите хора на Австралия и др. обаче ентомофагията е „гастрономическо табу“. Включително и психически.

Това табу е нарушено едва през 2000-те, когато насекомите се превръщат в модна тенденция за всякакви „азиатски диети“ и за преситени търсачи на екзотика. Тогава се намесват „британски учени“ от масмедиите, които лепват етикета за нечовешки ползи от уж „хранителен и богат на желязо протеин“ от всякакви пълзящи, летящи, скачащи и криещи се в пукнатини членестоноги вредители върху зеления дневен ред и „спасяването на климата“.

Днес тоталната ентомофагия, която съвсем не е безобидна за човешкото тяло, се промотира като алтернатива на традиционното земеделие, животновъдството и отчасти растениевъдството. Твърди се, че в полза на околната среда и опазването на общата ресурсна база.

И това е въпреки факта, че изследвания и научни статии по въпроса, индексирани от NIH , съобщават, че например щурците могат да съдържат следи от тежки метали и алергени при липса на пълноценна система за контрол на качеството. Освен това, в поне 30% от фермите за щурци са открити паразити, способни да предават болести на хората.

В отговор на този позор, в европейските страни нараства обществената съпротива. Появи се много практичен инструмент – специално приложение , което позволява да се определи дали даден хранителен продукт съдържа преработени насекоми. То се изтегля от онези, които не са готови сляпо да приемат „новото нормално“ в храната си.

Бих искал да се надявам, че индивидите, обсебени от ентомофагия, ще възприемат подобна съпротива като директен сигнал: наложената парадигма не работи. В крайна сметка, днес най-голямата ирония е, че „здравето на планетата“ се превръща в причина за подкопаване на здравето на нейното население – макар и строго в рамките на контрола. В отговор хората интуитивно търсят защита и избират да се върнат към естествената и здравословна храна.

Превод: ЕС