Япония изпраща мисия до луните на Марс, за да донесе проби на Земята
Япония се готви да изпрати космическата мисия MMX до двете луни на Марс – Фобос и Деймос. Основната ѝ цел е да събере проби от повърхността на Фобос и да ги достави на Земята през 2031 г. Така учените ще получат възможност да изследват материал от марсианска луна в лабораторни условия.
Мисията Martian Moons eXploration (MMX) се ръководи от Японската агенция за аерокосмически изследвания (ДЖАКСА), с участието на НАСА и частни компании. Изстрелването е планирано за 19 октомври 22:41 часа българско време с ракета H3 от космическия център Танегашима в Япония. Ако стартът бъде отложен, прозорецът за изстрелване остава отворен до 8 ноември.
Вижте как изглеждат двете луни на Марс >> >> >>
Човечеството е изпратило около 50 мисии до Марс, откакто Mariner 4 извършва първото успешно прелитане край планетата през 60-те години на миналия век. Нито една от тях обаче не е доставила на Земята проби от повърхността на Червената планета или от нейните спътници.
Фобос и Деймос са открити през 1877 г. от американския астроном Асаф Хол. Те са значително по-малки от земната Луна и имат неправилна форма. Произходът им остава неясен. Според едната хипотеза са се образували от материал, изхвърлен при сблъсък на астероид с Марс. Другата предполага, че са астероиди, уловени от гравитацията на планетата.
Двата спътника се различават и по орбитите си. Фобос обикаля Марс около три пъти на денонощие и постепенно се приближава към повърхността му. Според изчисленията той се доближава до планетата с около 1,8 метра на всеки 100 години. След приблизително 50 милиона години това може да доведе до сблъсък с Марс или до разпадането му на части, които да образуват пръстен от отломки. Деймос обикаля планетата за около 30 часа и се намира в сравнително стабилна орбита.
Космическият апарат MMX е съставен от три основни модула – изследователски, задвижващ и за връщане на пробите. Той разполага със слънчеви панели, комуникационна антена, камера и лазерна система LiDAR за измерване на разстояния и изследване на релефа.
Сред основните инструменти са два уреда за събиране на проби и спектрографът MEGANE. Първият пробовземач, C-sampler, трябва да проникне на няколко сантиметра под повърхността на Фобос и да събере материал. Вторият, P-sampler, ще използва импулси от азот под високо налягане, за да изхвърли частици от повърхността. След това те ще бъдат уловени и съхранени за връщането им на Земята.

Спектрографът MEGANE ще измерва неутроните и гама-лъчите, излъчвани от повърхността на Фобос. Данните ще помогнат на учените да определят химичния състав на спътника.
Очаква се MMX да достигне целта си през август 2027 г. След това апаратът ще прекара повече от година в изследване на двете луни. Събирането на проби от Фобос е планирано за декември 2028 г., а завръщането им на Земята – за 2031 г.
Все още не е уточнено колко материал ще бъде събран. Пробите ще бъдат предоставени на учени от различни държави, като около 15% от тях са предназначени за лабораторията за космически материали към Космическия център „Джонсън“ на НАСА в Хюстън.
Дори няколко грама материал могат да дадат ценна информация за произхода на Фобос и Деймос. Изследването им може да помогне и за изясняване на условията в ранната история на Слънчевата система, когато вътрешните планети, включително Земята, вероятно са получили значителна част от водата и органичните си съединения.




Post Comment