Япония се отказа от мисия до астероид, който може да е съветски космически апарат
Японската космическа агенция JAXA се отказа от планираната среща на сондата „Хаябуса 2“ с астероида 1998 KY26. Причината е повреда в един от четирите йонни двигателя на апарата, която не му позволява да извърши необходимата маневра около Земята и да достигне първоначалната си цел.
Астероидът представлява особен интерес за астрономите заради необичайните си характеристики. Той е много по-малък и ярък от първоначалните оценки, а движението му показва ускорение, което не може да бъде обяснено само с гравитацията.
Това привлече вниманието и на астрофизика Ави Льоб от Харвардския университет. Той и негови колеги предлагат нестандартна хипотеза – 1998 KY26 може изобщо да не е естествен астероид, а съветският космически апарат „Фобос 1“, изгубен през 1988 г. по пътя си към Марс.
„Хаябуса 2“ вече има успешна мисия зад гърба си. През 2019 г. японският апарат събра проби от астероида Рюгу и ги достави на Земята по време на прелитането си покрай планетата.
След приключването на основната задача JAXA удължи мисията и избра 1998 KY26 за следваща цел. Планът предвиждаше сондата да изследва малкия астероид отблизо и евентуално да се спусне върху повърхността му.
Повредата в един от четирите йонни двигателя обаче промени плановете. Проблемът е възникнал през август и вече не позволява на „Хаябуса 2“ да ускори достатъчно, за да извърши необходимата маневра около Земята. Вместо това сондата ще се насочи към друг астероид – 2015 BM510. Очаква се тя да го прелети на малко разстояние през април 2028 г.

Новата цел също е интересна за учените. Обектът е с размери приблизително 17 на 74 метра и се върти около оста си изключително бързо. Едно пълно завъртане отнема само 49 минути. За сравнение, повечето астероиди се въртят с период между 4 и 24 часа.
Една от особеностите на 1998 KY26 е неговото негравитационно ускорение. Това означава, че движението му се променя под въздействието на фактори извън обичайното гравитационно привличане.
Първоначално една от възможните версии беше, че обектът представлява т.нар. тъмна комета. Това са тела с характеристики на комети, които отделят газове и лед от повърхността си, но нямат видима кома – облака от газ и прах, който обикновено обгръща кометите. Подобно отделяне на материал може да създаде допълнителна тяга и да промени движението на обекта.
Ново изследване обаче поставя тази хипотеза под съмнение. Според учените 1998 KY26 е прекалено топъл, за да запазва лед под повърхността си в продължение на толкова дълго време. Ако действително беше тъмна комета, запасите му от лед вероятно отдавна щяха да бъдат изчерпани.
Ави Льоб и негови колеги предполагат, че 1998 KY26 може да е „Фобос 1“ – съветски космически апарат, изстрелян през 1988 г. с мисия да изследва Марс и неговата луна Фобос. Сондата губи връзка със Земята по време на полета си и никога не достига целта си. Според екипа на Льоб обаче е възможно апаратът да е попаднал на орбита, която днес съвпада с тази на астероида.
В една от научните си предварителни публикации изследователите описват сценарий с две корекции на скоростта. Първата е извършена малко след загубата на връзка с мисията, а втората – през май 1996 г.
„Нашата нова статия показва, че две двигателни ускорения с обща промяна на скоростта от 1,9 километра в секунда позволяват орбитите и фазите на двете тела да се изравнят„, обяснява Льоб в публикация в своя блог.

Според него подобни маневри са били в рамките на техническите възможности на Phobos 1. Сондата разполага с мощна автономна двигателна система, използваща азотна киселина и аминно гориво за навлизане в орбита около Марс.
Льоб посочва и други прилики между двата обекта. Последните наблюдения показват, че 1998 KY26 има диаметър около 11 метра и отразява приблизително половината от падащата върху него слънчева светлина. Това го прави необичайно ярък и с размери, близки до тези на космическия апарат. Според астрофизика слънчевите панели на Phobos 1 биха могли да обяснят както яркостта, така и негравитационното ускорение на обекта.
„Изчислихме, че отражението на слънчевата светлина от панелите на Phobos 1 може да създаде негравитационната тяга и светлинната крива, наблюдавани при 1998 KY26. Така всичко се вписва„, заявява Льоб пред Fox News.
Хипотезата на Льоб не представлява общоприето мнение в астрономическата общност. Основният проблем е, че част от предложените маневри на „Фобос 1“ са чисто теоретични. Няма доказателства, че втората корекция на скоростта действително е била извършена през 1996 г. Екипът е търсил възможни траектории, по които съветската сонда би могла да достигне сегашната орбита на астероида. Това показва, че сценарият е физически възможен, но не доказва, че действително се е случил.
Съществува и по-просто обяснение за необичайното движение на 1998 KY26. Според друго научно изследване слънчевото излъчване и топлината могат да предизвикат негравитационни ефекти, които да променят орбитата на астероида. Този механизъм е известен на астрономите и не изисква обектът да представлява космически апарат или да е извършвал специфични двигателни маневри.
Така заради промяната в плановете на „Хаябуса 2“ загадката около 1998 KY26 засега ще остане неразрешена. Японската сонда няма да достигне обекта, а възможността той да бъде изгубена съветска машина ще продължи да бъде предмет на спекулации. Засега най-вероятното обяснение остава далеч по-прозаичното – 1998 KY26 действително е астероид.



Post Comment