Йотова е фаворит: Президентската кампания пренарежда политическия терен

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Отстъпването на ГЕРБ връща двуполюсния модел, а битката за „Дондуков“ 2 може да се превърне в тест за нова партийна система

България влиза в президентска кампания на фона на усещане за рязко политическо пренареждане. Според социолога Първан Симеонов от агенция „Мяра“ политическият терен се „преформатира“ след отстъпването на ГЕРБ. Това връща страната към позната, но отдавна избледняла картина – двуполюсен модел, напомнящ 90-те години.

Тезата на Симеонов е, че ако тази конфигурация се възпроизведе на балотажа, президентските избори ще покажат нещо повече от състезание между две кандидат-президентски двойки. Те могат да се превърнат в тест за нова партийна система – такава с два ясно очертани полюса и по-малко пространство в центъра.

Две двойки, две стратегии

Симеонов определя двете кандидатури като логичен резултат от настоящата политическа динамика. Според него двойката Гюров–Кандев има по-„хоризонтално“ звучене. Тя се опира на високия рейтинг на Кандев и се стреми да привлече по-активен и по-млад електорат.

От другата страна е двойката около вицепрезидента Илияна Йотова. Социологът посочва, че експерименталните данни на всички агенции показват предимство за Йотова още в началото на кампанията. Именно затова изборът на партньор за нея не е толкова въпрос на имидж, колкото на прагматичен подход.

Симеонов посочва Кирил Вълчев като „реален“ избор за вицепрезидент. Той откроява способността му да изгражда мрежи, енергията му, работата с българите в чужбина и юридическата му подготовка. Целта е в кампанията да бъдат оставени „отворени всички врати“.

Рискът да изглеждаш несериозно или да приспиш избирателя

Двете стратегии носят различни рискове. По думите на Симеонов едната страна залага на по-младежки подход, докато другата действа по-институционално.

При първата опасността е кандидатите да изглеждат несериозно. При втората рискът е обратният – кампанията да стане прекалено тежка и да „успи“ избирателя.

Това е особено важно за кандидат, който влиза в надпреварата като потенциален фаворит. Когато постоянно ти казват, че победата е предизвестена, възниква друг проблем – как да убедиш хората да излязат и да гласуват.

„Елит срещу елит“ и новата разделителна линия

Социалният антрополог Харалан Александров добавя още един елемент към анализа. Според него и двете групи кандидати имат елитарна природа. Едните изглеждат „тежко“ и институционално и се възприемат като част от истаблишмънта. Другите са по-игриви и закачливи и се предполага, че по този начин привличат по-инфантилен и жизнерадостен електорат.

Александров обръща внимание и на инициативните комитети. По думите му в тях участват хора с тежка биография и значими заслуги. Сред тях има и иконични фигури като Лили Иванова. Според него обаче именно тези комитети показват ясно разделение вътре в самия елит.

От едната страна е групата с патриотична и суверенистка ориентация около Йотова. От другата е групата с глобалистка и прозападна ориентация. Александров смята, че именно това ще бъде основната разделителна линия в българската политика оттук нататък.

Той свързва това пренареждане и с Бойко Борисов. Според Александров, изтегляйки ГЕРБ в позиция на наблюдател, Борисов се отказва от ролята на центристки балансьор – позиция, която му е носила удари и от двете страни и е довела до политически жертви.

В анализа остава и една съществена липса. Александров не вижда силна „антиелитарна“ кандидатура с класически популистки профил. По думите му такава най-вероятно ще бъде внесена от „Възраждане“.