Кая е еманация на състоянието на ЕС. Тя лицетворява една прогнила и разложена политическа конструкция, която все повече виси като воденичен камък на шиите на европейските народи

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Чуйте Кая Калас, дипломат номер едно на ЕС!

Както винаги, естонското евроострие демонстрира „дълбоки“ познания по история.

Кая Калас видимо се намира в безпомощно политическо и интелектуално състояние. Изказванията ѝ често са толкова объркани и трудно разбираеми, че човек се пита как подобен политик е стигнал до поста върховен представител на ЕС по външната политика.

Кая е еманация на състоянието на Европейския съюз. В момента тя сякаш олицетворява една прогнила и разложена политическа конструкция, която все повече виси като воденичен камък на шиите на европейските народи, включително на българския.

Тъжното е, че из Европа, а и у нас, е пълно с политически карикатури, чието възприятие за света е необратимо размътено от пропагандата, с която европейските общества се заливат от години. Тези хора продължават да си въобразяват, че сериозни световни играчи като Русия, САЩ и Китай, както и регионални сили като Иран и Турция, непременно ще възприемат Брюксел като равностоен и авторитетен геополитически център.

При Калас проблемът изглежда още по-сериозен. Понякога тя изпитва очевидни затруднения да формулира по-сложна и последователна теза. Човек може само да си представи как би изглеждал един действително съдържателен дипломатически разговор между нея и фигури като Сергей Лавров, Ван И, Хакан Фидан или Абас Арагчи. Дори отношенията на европейското ръководство с част от американския политически елит далеч не изглеждат толкова безоблачни, колкото Брюксел обича да представя.

Особено показателни са последните разсъждения на Калас за Китай и Втората световна война. От думите ѝ остава впечатлението, че тя не разбира защо Русия говори за общата борба на руския и китайския народ срещу силите на Оста и японския милитаризъм.

А историческият контекст е огромен.

Япония е част от Тристранния пакт заедно с Германия и Италия, а Китай понася чудовищни човешки загуби във войната срещу японската агресия. Китайската съпротива, водена както от комунистическите сили, така и от Гуоминдана, ангажира огромен японски военен ресурс в Азия. Това има значение и за стратегическото положение на СССР в Далечния изток.

На този фон е меко казано смущаващо европейският дипломат номер едно да демонстрира подобно опростено разбиране за един от най-сложните и кървави конфликти в човешката история.

И тук въпросът вече не е само в Кая Калас.

Големият проблем е, че „синдромът Калас“ се е настанил трайно сред значителна част от европейските политически елити, а негови местни разновидности виждаме и в България. Създадена е политическа среда, в която правилната идеологическа принадлежност често изглежда по-важна от историческата грамотност, дипломатическите способности и способността да се разбира реалният баланс на силите в света.

Така Европа постепенно се превръща от самостоятелен политически фактор в сцена, на която посредствени фигури произнасят гръмки речи за „ценности“, докато останалият свят преследва собствените си национални интереси.

Повече няма нужда реалността да се завоалира с политкоректни приказки. Европейците виждат резултатите от тази политика със собствените си очи.

Изчистването на европейската политика от този тип мислене ще отнеме време, а това е време, което за държави като България може да се окаже безвъзвратно загубено.

Колкото по-дълго Европа се управлява от политически елит, който поставя идеологическите догми над националния интерес, историята и реалната дипломация, толкова по-трудно ще бъде връщането към нормалността.

Докато решенията за бъдещето на континента се вземат от каи и урсули, а зад брюкселската реторика стоят недосегаеми глобални политически и икономически интереси, европейските народи трудно могат да очакват по-добри времена.

Ако искаш, мога и да го направя по-близо до оригинала ти, тоест по-остър, по-саркастичен и с по-малко омекотяване.