Как башкирецът Мухамед Шакирян се превърна в героя Александър Матросов

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

На 27 февруари 1943 г. извършва своя подвиг Александър Матросов. Дълги години официалната идеология премълчаваше истинското име и произхода на героя.

Идеологията на всяка империя винаги е имала нужда от митове, за които истинското име или точността на датите нямат значение. Такъв е случаят и с Александър Матросов – автоматчикът от втори отделен батальон от 91-ва отделна Сибирска доброволческа бригада „Й. В. Сталин”.

Идеологическата легенда разказва: „На 23 февруари 1943 г. подразделението, в което служи боецът, получава задачата да атакува опорния пункт на противника край село Плетен, западно от село Чернушка, Локнянски район в Псковска област. Пътя му препречват три вражески бункера. Първият е унищожен от щурмовата група от автоматчици. Вторият бункер унищожават бронебойчиците. Но картечницата от третия бункер продължава да обстрелва полето и атаката се затяга. Тогава в посока към бункера пропълзява червеноармеецът Матросов. Той се добира до амбразурата от фланга и хвърля две гранати. Обстрелът се прекратява. Но щом бойците хукват в атака, картечницата отново започва да бълва огън. Тогава Матросов се хвърля към амбразурата и я закрива с тялото си…”
По-нататък реалната история се украсява със странни и не съвсем достоверни подробности. Първото объркване е свързано с датата на подвига. Според едни източници Матросов загива на 23 февруари, но един от краеведските музеи сочи датата на подвига му – 27 февруари. Разликата от четири дни се получила от грешката на автора на публикацията за подвига на червеноармееца – И. Шкадаревич.
След това плъзват слуховете, че преди армията Матросов бил отявлен криминален елемент. Когато доложили на Сталин за постъпката на редника, великият вожд дълбокомислено казал: „Такъв човек не може да не бъде комсомолец…” Същия ден в ЦК на ВЛКСМ издали комсомолски билет на Матросов…
Но сред народа остава заблудата, че Матросов не е комсомолец. Всъщност Александър постъпил в Комсомола още като курсант в пехотното училище в Оренбургска област, когато е призован в армията. Разкази на негови съвременници доказват, че точно тук е получил комсомолския си билет.
Тези несъответствия раждат различни версии за произхода и съдбата на героя. Сред тях има работническо-селска, романтична, патриотична и др.

Според официалната версия А. Матросов е роден през 1924 г. в Днепропетровск; баща му бил работник, убит от кулаците. Като сирак момчето било изпратено в детски дом в Уляновска област, след това – в Уфимската детска колония.
Башкирският журналист Рауф Насиров има своя биография на Матросов. Съвсем случайно той чул по времето на една от командировките си, че истинското име на Матросов е Шакирян; той бил башкирец по националност, родом от село Кунакбаево. След това Насиров направил продължително и задълбочено разследване. Много разкази той чул от земляците на Матросов.
От тях той научил, че момчето се родило през 1923 г. Баща му – Юнус Агай, бил интересна птица, имал развинтено въображение. Например разказвал как спасил Ленин в пустинята… Насиров научил още, че бащата на Матросов бил женен няколко пъти. След като майката на Шакирян починала, той се женил още два пъти. Втората му мащеха го отвела в детски дом. След това следите на бъдещия Матросов открил в Ивановския детски дом. От това време е останала снимка на Шакирян, в която държи гълъб. Разследващият журналист открил свидетели, които срещали Матросов в трудовата колония, която се намирала в Старата Уфа. Там той бил помощник възпитател. Един от колонистите разказвал, че Матросов носел моряшка фланелка. Вероятно в рускоезичната среда името Шакирян било трансформирано в Шурка, или Сашка… Освен това бъдещият герой говорел добре и руски…
За последно Шакирян посетил родното си село през юни 1941 г. Бил облечен като гражданин, с моряшка фланелка, върху нея – рубашка със запретнати ръкави, с черни панталони и ботинки.
Така се родил каноничният образ на „светлокосия, сивоок руски момък”…
През септември 1942 г. колонистът Шакирян, по това време вече бил А. Матросов, бил призован в армията и изпратен в пехотното училище; той служил в пета стрелкова рота, втори батальон. През януари 1943 г. училището било закрито и половината от личния му състав била изпратена на Калининския фронт. Матросов с другарите си попаднал в 91-ва Тихоокенска комсомолска доброволческа бригада „Й. В. Сталин”. Първо Александър бил изпратен в комендантски взвод, а след това продължил службата си в строева част. Намерили се и свидетели, които разказали за последния бой на Матросов – как накарал вражеската картечница да замлъкне. През цялата история на войната подобен подвиг извършили повече от 300 души, много от тях оцелели, но за тогавашната идеологическа машина било по-важно героят да е загинал.