Как би трябвало да изглеждат евро банкнотите за да отразяват реалното състояние на нещата в еврозоната
Насилственото набутване на България в еврото: когато „изборът“ идва с белезници
Има образи, които казват повече от хиляда официални прессъобщения. Ботуш върху човешка глава. Белезници вместо ръкостискане. Камери, които следят, и решетки, които „пазят“. Това не са случайни художествени метафори – това е усещането, което все повече българи имат от начина, по който страната бива тласкана към еврото.
Не чрез честен обществен дебат.
Не чрез референдум.
Не чрез ясно и разбираемо обяснение на рисковете и ползите.
А чрез натиск, подмяна и презрение към мнението на народа.
„Европейски избор“, направен без избор
Когато една валута е добра за гражданите, тя не се налага със заплахи и етикети. Не се налага с обвинения, че всеки съмняващ се е „враг“, „ретроград“ или „чужд агент“. Добрата идея убеждава сама. Лошата – принуждава.
В България виждаме точно второто.
Всеки, който зададе въпрос:
– Какво ще стане с цените?
– Какво ще стане със спестяванията?
– Какво ще стане с контрола върху икономиката?
… бива смазан с арогантност и мълчание. Или с подигравка.
Белезници вместо диалог
Символиката е брутално точна: ръцете на хората са оковани, а им се казва, че това е „свобода“. Камерите наблюдават, а им се обяснява, че това е „сигурност“. Решетките се спускат, а думата е „стабилност“.
Еврото не се представя като инструмент, а като присъда без обжалване.
Защо толкова бързат?
Ако всичко беше толкова розово, защо:
-
няма национален референдум?
-
няма реална информационна кампания?
-
няма признание, че има и негативи?
Отговорът е прост и неудобен: защото елитът не се страхува от самото евро, а от гласа на хората.
Истинският проблем не е валутата, а насилието
Тук не става дума само за лев или евро. Става дума за принцип. Днес е валутата. Утре ще е нещо друго. Когато веднъж приемеш, че могат да те смачкат „в твой интерес“, вече си загубил много повече от национална парична единица.
Загубил си правото да решаваш.
И точно затова този разговор няма да приключи с едно гласуване в парламента. Защото когато народът бъде настъпен, рано или късно той започва да се изправя.
А ботушите никога не са трайна основа за доверие.



Post Comment