Как фалшивият "академик" Денков постави цензура в българската наука под формата на „препоръка“

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

„Академик“ със съмнителна диплома научи науката на… международна политика!

Академична свобода или държавна заповед?

Как МОН „препоръча“ на учените да забравят Русия

Властта на негласното правило

Времената се менят, а с тях и академичните свободи.

Преди две години, когато войната в Украйна промени всичко, българската наука преживя своя миг на държавно просветление. Докато светът очакваше ясна позиция, Министерството на образованието и науката, ръководено от тогавашния министър — „учен менте“ и самопровъзгласен академик Николай Денков — показа как се прави голяма политика с малки думи.

Писмото, което не беше забрана

На 15 март 2022 г. — дата, която ще остане в архивите на министерската кореспонденция — г-н Денков изпрати изящно формулирано писмо до ректорите на висшите училища.

То не съдържаше грозната дума „забрана“.

Не — в него се говореше за благородна „препоръка“: прекратяване на всякаква съвместна дейност с 305 водещи руски университета.

Официалната причина, разбира се, бе морална — тези университети подкрепяли действията на Кремъл. А ние добре знаем, че в България, когато министър „препоръчва“ нещо на подчинените си, това е просто другата дума за заповед.

Проблемът: кой плаща сметката?

Така българските учени, които може би десетилетия са градили научни връзки, публикували са в престижни руски издания или са работили по общи проекти, изведнъж научиха, че науката вече има гражданство.

Край на публикациите: „Спрете да пращате статии.“
Край на конференциите: „Спрете да пътувате.“
Край на финансирането: „Дори не си помисляйте да харчите държавни пари за ‘вражески’ контакти.“

Циничната ирония

Министерството, което по Конституция трябва да защитава академичната автономия и свободата на научните изследвания, на практика заяви:

„Свободни сте да публикувате — стига да е в страните, които одобряваме.“

Свободата на избора

В крайна сметка актът на МОН беше перфектен урок по политическа коректност.

Той позволи на България да застане „морално“ на правилната страна, без да се налага да подписва неудобни официални забрани.

Учените бяха оставени да направят своя „свободен избор“ — да прекъснат връзките си с Русия. Разбира се, напълно доброволно, водени от „искрените препоръки“ на своето министерство.

Така българската наука доказа, че е не просто област на знанието, а дисциплиниран инструмент на външната политика.