Как изглеждаше красивата жена в СССР: от здравото тяло до яркочервеното червило

Красотата в Съветския съюз имала свои неписани правила. Идеалната жена не трябвало непременно да изглежда като модел от списание. Напротив – на почит били здравето, естествеността, физическата сила и сравнително скромният външен вид.

Това обаче съвсем не означавало, че съветските жени не се интересували от мода и красота. Те следели прическите на известните актриси, търсели модерни дрехи, използвали козметика и се опитвали да пресъздадат видяното по филмите и списанията с онова, което имали на разположение.

Киното отлично показвало официалното отношение към външността. Положителната героиня често била обикновена, естествено изглеждаща жена „от народа“, докато прекалено добре облечената и силно гримирана красавица нерядко получавала ролята на нейна съперница или отрицателен персонаж. Посланието било ясно – вътрешните качества стоят над външния блясък.

Здравото тяло било основата на красотата

През различните десетилетия представите се променяли, но здравият и физически силен човек оставал важна част от съветския идеал.

В ранните години на СССР страната се сблъсквала с глад, недохранване и заболявания като туберкулозата. Затова прекомерната слабост трудно можела да бъде символ на здраве и привлекателност. За красиви по-скоро били смятани умерено закръглените, силни и издръжливи жени.

Спортът заемал особено място. Масовите физкултурни паради показвали атлетичните тела на мъже и жени, а физическата активност била насърчавана практически навсякъде.

По-късно ситуацията постепенно се променила. През 60-те и 70-те години вече започнало да се обръща повече внимание и на наднорменото тегло. В санаториумите се използвали различни хранителни режими и разтоварващи дни, а спортът ставал все по-достъпен.

Секции имало за хора от различни възрасти, а през 80-те се появили дори клубове, наподобяващи днешните фитнес зали. На много работни места се провеждала т.нар. производствена гимнастика. В домовете пък често можели да се намерят гири, дъмбели, лостове, ски и кънки.

Късата коса се превърнала в символ на новата жена

Само няколко десетилетия по-рано дългата плитка била практически задължителна част от образа на руската жена. По прическата дори можело да се разбере семейното ѝ положение.

След революцията това започнало бързо да се променя.

Прогресивните млади жени режели дългите си плитки и избирали къси, понякога почти момчешки прически. Те били модерни, практични и изисквали значително по-малко време за поддръжка.

Дългата коса никога не изчезнала и, разбира се, не била забранена, но постепенно започнала да се свързва повече с ученичките и участничките във фолклорни състави. Много от големите съветски филмови звезди също предпочитали късите прически.

Съвременни салони за красота в днешния смисъл почти нямало, но фризьорските салони били широко разпространени и достъпни. В тях жените можели да си направят не само прическа, но и маникюр или педикюр.

Червеното червило било достатъчно

Прекалено яркият грим не се приемал добре навсякъде. При ученичките и студентките демонстративната употреба на козметика можела да предизвика сериозно неодобрение.

За порасналите жени обаче ситуацията била различна.

Един от най-разпознаваемите елементи на съветската женска визия станало яркочервеното червило. Често то било практически единственият силен акцент върху лицето. Устните били подчертани, докато очите можели да останат почти или напълно без грим.

Тежкият и демонстративен макиаж по-скоро се свързвал със сцената, театъра и киното, отколкото с ежедневието.

Когато магазинът няма желаната рокля, остава шевната машина

Недостигът на огромно разнообразие от марки и дрехи не означавал липса на интерес към модата.

Жените виждали красиви рокли във филмите и списанията и естествено искали да изглеждат по подобен начин. Проблемът бил, че желаният модел невинаги можел просто да бъде купен от магазина.

Решението често било вкъщи.

Много съветски жени умеели да шият, плетат и бродират. Ако харесвали определена дреха, можели сами да направят нещо подобно или да променят вече притежавана дреха. Умението да създадеш красив тоалет със собствените си ръце било високо ценено.

Така зад официалния образ на скромната и естествена съветска жена съществувал един далеч по-пъстър свят. Жените искали да бъдат красиви, наблюдавали модата и кинозвездите и експериментирали с външността си точно както жените навсякъде по света.

Просто вместо безкрайни редици козметика, дизайнерски бутици и социални мрежи те разполагали с фризьорски салон, червено червило, шевна машина и немалко въображение.