Как се провалят преговори – Pogled.info
Лесният
отговор е, ако Европейският съюз изпрати
като свой представител Кая Калас. Тя
дори се самопредложи. Дори не се посвени
да уточни, че е наясно, че руснаците не
я искат. Побърза обаче да поясни, че това
няма да й попречи, защото и тя не обича
руснаците, но не им определя кой да
участва от тяхна страна. Да се чуди човек
откъде такова самочувствие у една от
най-непопулярните брюкселски чиновнички.
По-подробният
отговор на въпроса е, ако в групата
представители се включат тия, които
най-кресливо се изявяват като борци за
мир чрез сила. Надпреварата за класирането
продължава – последно към „великата
тройка“ бяха включени и представители
на Полша и Италия. Това обаче едва ли ще
е края на надаването.
Всъщност
истината, която както обикновено се
държи от брюкселци зад кадър, е, че не
толкова от това зависи дали ще има
преговори или не. По всичко и най-вече
по поведението на евролидерите личи,
че отново ни се разиграва някакъв вид
театър, в който, колкото да върви играта,
далеч от действителните брюкселски
планове само да се покажат на
заинтересованите сериозни намерения
и подготовка за участие в преговорите.
С помощта на САЩ им се даде право за
участие, но веднага беше уточнено, че
кой и как ще присъства няма да е въпрос
на лично желание. Кушнер със своя
еврейски нос явно почувства в Дъблин,
че ситуацията не подсказва нищо добро
и директно заяви, че трябва най после
Европейския съюз да реши кой ще го
представлява и то по-бързо. Това ми
заприлича малко на авансово подхвърляне
на жокер за това, че преговорите, които
ще бъдат проведени буквално следващата
седмица, може да са предварително осъдени
на провал. Ако, например, след толкова
натискане за участие, Европейският съюз
зацикли – защо да не предположим, че е
нарочно – и не успее да определи свой
официален представител. Опасенията му
не са безпочвени.
Сетих
се в тази връзка за една интересна случка
от детството на дъщеря ми. Похвали се
тя, че са решили за направят комитет за
защита на природата. С номенклатурния
ми опит веднага я попитах кого са избрали
за председател на комитета. Ние решихме,
ми каза веселото ми момиченце, всичките
да сме председатели. И ме погледна съвсем
сериозно. В решението им имаше една
велика истина за равенството и братството,
която дори децата бяха усетили. Но чисто
протоколно това си беше абсолютен
нонсенс. На каквото ми намирисва ставащото
сега – всеки ден по някой нов участник
се добавя към групата на ЕС и май ще
стигнем до това накрая всичките „желаещи“
да се изтърсят на преговорите. Което си
е чиста проба управленска некадърност
и немощ. И откъде толкова столове и места
около една обикновена маса за преговори?
Това е
по-малката причина за главоболието на
Кушнер, който заедно с Уиткоф носи
главната отговорност за тяхното участие.
По-голямата е, че въпреки нормалната
логика, хората решили да отидат на
преговори и да се срещнат най-подир със
своя противник, нямат никакво намерение
да си седнат на четирите букви и да
понамалят своите текущи клетви и
заклинания. Тук нито Кушнер, нито Уиткоф
успяват да ги усмирят. Още в Дъблин,
докато евроактивистите се радваха на
решението да ги изкарат от „съседната
стая“, фон дер Лайен намери за нужно да
обяви, че се подготвя нов, 22-ри – сгреши
цифрата завалията – пакет със санкции
срещу Русия. Представете си го за момент
– отиват европейците на преговори и
главният от тях като знак за добри
намерения слага пред руснаците една
кошница с нови санкции.
От друга
страна, активизираха се, подготвяйки
преговорната „позиция“, балтийските
страни, заживели отскоро по неизвестни
причини със самочувствието на велики
сили. Всяка поотделно и трите заедно
категорично заявиха своето становище,
че е крайно време да се сложи Русия на
мястото. Естонецът уточни, че „потенциалът“
на трите е доста по-голям? от този на
Русия и няма какво повече да чакат. А
латвиецът го допълни, че ще трябва да
си направят още по-яки „топки“. Като
го слуша някой, няма как да не му се появи
нелюбезната мисъл, че най-лесното при
нужда е да се отрежат топките на въпросния
ентусиаст. Външният министър на Естония
пък блесна с неподозирани филологични
познания. Ни повече, ни по-малко той
заяви, че няма в природата такова нещо
като руски език, че това е просто някакъв
диалект, възникнал при общуването на
татаро- монголите с украинците.
Все в
тая връзка няма смисъл да се преповтарят
поредните оплювки на Зеленски,
равнопосочно отправени и към Тръмп и
към Путин. Би могло да се обясни този
негов „маниер“ на откровения по два
начина – или любимецът наш е постоянно
насмъркан и не контролира речта си, а
просто пуска поръчания магнитофонен
запис да върви автоматично от устата
му при всяка среща, или това е признак
на величайша глупост. Особено изявленията
по отношение на психичното състояние
на Тръмп и за това, че Путин е още жив и
Господ май не се е свършил работата,
няма как да го приеме човек за нормално,
когато се мисли за резултатите от
предстоящите преговори. Участието на
такъв вид „деликатни“ хора на масата
почти предрешават резултата от
преговорите.
Заедно
с това, разбира се, в Дъблин продължи
разговорът за бъдещата подкрепа на
Украйна за следващата година. Което до
голяма степен разкрива истинските
намерения на брюкселци, а именно, че с
преговори или без тях войната трябва
да продължи. Финансиите може би ще се
окажат проблем, който ще изостри
окончателно отношенията в Европейския
съюз, защото тук вече не става въпрос
за политически красноречия, за размяна
на нелицеприятни удари под кръста или
за деклариране на фалшиви европейски
ценности, а за нещо простичко – за пари.
Помъчи
се нашият премиер да отговори на квакащите
срещу него родни журналисти, защо си е
позволил да не вземе категорично
отношение по този въпрос, подписвайки
въпросната декларация от Дъблин, опита
се човекът да им обясни нещата като на
малоумни, но това явно няма да му помогне
– ще си носи кръста от тук нататък като
човек, когото са нарочили за троянския
кон в Европа. Никой обаче от нашите
толкова евроактивни медии не се
поинтересува или може би нарочно премълча
някои интересни „бюджетни“ проблеми
във водещи европейски страни, например,
Германия. Там също се подготвя бюджет
за следващата година и в него представете
си е включено вземане на нови кредити
на стойност, сега внимавайте, от 210
милиарда евро. Процентът им към целия
бюджет на страната всеки може сам да го
изчисли. Сметката изглежда зловеща, а
това ще излезе през носа на нормалните
немци, защото тези пари, като се вземат,
няма и да ги помиришат. Едната половина
от тях веднага и незабавно ще тръгне
към Украйна и към военно- промишления
комплекс, а другата бавничко и постепенно
ще се разстели през годината все в същите
посоки под разни „съпътстващи“ форми.
И накрая Мерц, както им се е заканил, ще
покаже на немците един от пръстите си
в изправено положение. Ако не го смъкнат
дотогава. Да, обаче не очаквайте някой
от евроатлантиците да се появят по
студията и да ни призоват да следваме
примера на Германия – темата е малко
неудобна в момента за политическа
употреба.
Такова
е положението и с Франция, с Британия и
с други европейски страни. Такъв вид
европейска солидарност, проповядвана
от „желаещите“, за съжаление ще я
плащаме ние, европейците. А е ясно, че
бюджетните ни терзания няма да спрат
войната, защото тя в Украйна се е
превърнала в средство за превъртване
на парите ни по неконтролируеми пътища.
За контрол над средствата обаче темата
е табу. В Брюксел бягат като дявол от
тамян от нея, защото тя пряко засяга и
личните им интереси. След такива
макрокорупционни схеми, ние изведнъж
може да се окажем една от най-свестните
страни в Европейския съюз, в които още
на е гръмнал някакъв корупционен
скандал. Дали е за добро или зло, скоро
ще си проличи по съдбата на правителството
ни.
В такава
ситуация все пак вероятно ще има
преговори, но, кои ще са участниците в
тях, никой в момента не може да каже.
Наблюдаваното подсказва, че са възможни
всякакви варианти – или да бъдат отново
отпратени европейците в „съседната
стая“, или, ако това стане препъни камък,
да се провалят преговорите, или, в края
на краищата да си продължат в досегашния
формат, потвърждавайки сериозността
на намеренията най-вече на американската
и руската страна. А че двете страни
най-вече са заинтересувани да се случат
нещата, е повече от ясно. Вече е известно,
че предстоящата среща по украинския
въпрос на великите в Китай ще бъде в
двустранен формат. Да, обаче, при условието
че, ако двете страни се договорят, ще
последва и следваща среща вече в
тристранен формат, от която цял свят
очаква решения за мир. За предстоящите
разговори там нещата са ясно, на масата
са иранската и украинската криза като
достатъчни в търговски вид въпроси от
взаимен интерес. Вече прозира намерението
на трите велики сили от личен най-вече
интерес да намерят решение.
Точно
това намерение вероятно ще е окончателният
вектор, който ще определи дали и как ще
се проведат преговорите за Украйна
другата седмица. И дали евролидерите
след всичкото, което направиха и правят
в момента, ще бъдат допуснати за участие
и под каква форма.
Източник: pogled.info



Post Comment