Как се създава мита за западния "брутен вътрешен продукт"?

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Как се създава мита за западния „брутен вътрешен продукт“?

Cracker Barrel е известна верига крайпътни ресторантчета в САЩ. Основана през 60-те като семеен бизнес, когато всичко от логото до обзавеждането и менюто се избира от собствениците. Сега разбира се фирмата е „листната’ отдавна на борсата, притежава се от инвестиционни фондове и се управлява от корпроативни мениджъри от Ха’ва’д, Станфа’д, Йеййй’л.

Известна е с изключително колоритното си лого – селски мъж от американския юг, седнал на стол и подпрял ръката си върху бъчва.

Преди няколко месеца новата меринджейка на Cracker Barrel от Ха’ва’д (с физиономия на хибрид между Урсула и Кая) решава, че е спешно необходимо „освежаване на бранда“. Наема три маркетингови консултантски агенции, които няколко месеца работят по това ребрандиране. Изплащат се десетки милиони долари по процеса.

В крайна сметка три маркетингови консултантски компании след няколко месеца труд и десетки милиони долари комисионни решават да „освежат бранда“ като сменят култовата и легендарна емблема с някаква грозна, стерилна, импотентна, менопаузна, минималистична корпоративна гротеска.

От всичко това в американската икономическа статистика са се отчели около 50 милиона „създадено ново БВП“. В Русия или Китай никой нямаше да даде на някой идиот да променя легендарна марка и лого – и нямаше да се отчете никакво нарастване на БВП-то, защото не са платени комисионни на консултанти.

Виждате ли колко нелеп икономически параметър е БВП? И колко жалки са сравненията „Русия е с БВП като Италия“?

В основната си част западната (и основна европейската) икономика е фалш и гей, произвежда малко стойностни неща и се помпа от такива транзакции. Когато печатницата за долари, която прави възможно всичко това, затвори, цялата картонена кула ще рухне.