Въпреки факта, че почти няма дневна светлина в продължение на дни, с периоди на много ниски температури, хората, живеещи в Северна Европа и отвъд Северния полярен кръг, са се научили как психически и физически да се справят със зимната „тъга“.

Зимното слънцестоене пада на 21 декември и отбелязва най-късия ден и най-дългата нощ в Северното полукълбо.

Въпреки че количеството дневна светлина постепенно се увеличава след това, зимата все още е далеч от края си.

Асошиейтед прес разговаря с експерти от Норвегия, Швеция и Финландия за това как да се справите със зимната депресия. Ето техните съвети как буквално и преносно да намерите малко светлина през най-мрачните месеци на годината:

Редовният сън и социалните контакти са ключови

Д-р Тимо Партонен, изследовател във Финландския институт за здраве и благосъстояние, обяснява, че тъмната зима влияе на нашия циркаден ритъм.

Поради липсата на дневна светлина, нашият вътрешен биологичен часовник не може да бъде правилно нулиран и синхронизиран, което нарушава съня. През зимата често спим по-дълго, казва той, но не се събуждаме отпочинали и умората ни следва през целия ден.

Партонен съветва използването на така наречения „симулатор на зазоряване“ или светлинен будилник, който постепенно осветява стаята и улеснява събуждането.

Освен това, през зимата сме склонни да се отдръпваме от обществото по-често. Ставаме по-раздразнителни, по-склонни към спорове и като цяло по-малко склонни към общуване.

Ето защо е важно да се поддържа контакт с хората, казва той, защото симптомите рядко се подобряват изолирано.

Тъй като физическата активност е една от най-ефективните стратегии срещу зимната депресия, той предлага да споделите тренировката си с приятел, това е по-лесно и може да помогне и срещу зимното наддаване на тегло, което обикновено възлиза на между 2 и 5 килограма годишно, особено поради засиления апетит за въглехидрати вечер.

Светлинната терапия е все по-често срещан съвет

Смята се, че милиони хора по света страдат от сезонна депресия, известна още като сезонно афективно разстройство (САР). Симптомите най-често се появяват през есента и отшумяват през пролетта или лятото. Съществува и по-лека форма, субсиндромално САР, както и летен тип САР, въпреки че за него се знае по-малко.

Учените разбират все повече как специализираните клетки в окото реагират на синята част от светлинния спектър и я преобразуват в сигнали, които влияят на настроението и бдителността.

Слънчевата светлина е богата на синя светлина, така че когато тези клетки абсорбират тази част от спектъра, центровете в мозъка, отговорни за бдителността, стават по-активни, ние се чувстваме по-бодри и дори по-щастливи.

Изследователката Катлийн Роклайн от Университета в Питсбърг изследва как хората със и без социално тревожно разстройство реагират на синята светлина.

Тя установява, че хората със социално тревожно разстройство са значително по-малко чувствителни към нея, особено през зимата, което предполага възможна причина за зимните промени в настроението.

В по-тежки случаи са необходими професионална помощ и антидепресанти. Проф. Кристиан Бенедит от университета в Упсала препоръчва светлинна терапия както за хора със социално тревожно разстройство, така и за такива с по-леки симптоми на зимна депресия.

„Това не е някаква съдба, за която не можеш да направиш нищо. Има начини да ѝ повлияеш“, казва Бенедикт.

Сутрешната светлинна терапия, използваща устройства, излъчващи светлина до 20 пъти по-ярка от обикновеното домашно осветление, може да бъде много полезна както за хора с диагноза, така и за хора без нея.

Терапията помага за „стартиране“ на циркадния ритъм и повишаване на нивата на серотонин, обяснява Бенедикт.

Изследванията показват използването на светлина с интензитет от около 10 000 лукса в продължение на 30 минути всяка сутрин.

Цената на тези устройства варира от 70 до 400 долара, но много продукти, рекламирани в Съединените щати, не са достатъчно силни, за да бъдат ефективни. Някои застрахователни компании покриват част от разходите, ако има поставена диагноза.

Партонен съветва да се използва както светлинен будилник, така и терапевтична лампа сутрин.

Йейлският университет е съставил списък с препоръчителни продукти, а неправителствената организация CET е публикувала ръководство за потребителите за избор на подходящо устройство.

Позитивната перспектива като стратегия за оцеляване

Не забравяйте и психическия подход: важно е да прегърнете зимата, вместо да я възприемате като бреме, казва Ида Солхьог, професор по психология в университета в Тромсьо, най-северният университет в света.

Култивирането на позитивно отношение и развиването на оценка за променящите се сезони е част от традиционния норвежки поглед върху живота, посочва тя, и може да окаже огромно влияние, когато едва виждате слънцето в продължение на месеци.

„Това е част от културата“, казва Солхуг.

Тя препоръчва също така да се занимавате с дейности, както на закрито, така и на открито. На закрито се отдайте на „hygge“ – датската и норвежката концепция за комфорт: одеяло, филм, топла атмосфера.

Но не спете цяла зима. След филма излезте навън с термос и си направете „фика“ – традиционна шведска почивка за кафе. Дори когато е облачно, кратка разходка на чист въздух може да помогне. А ако се чувствате смели, опитайте студена вана, популярна в скандинавските страни.

Солхьог се опитва да скочи в леденото море всяка седмица близо до Тромсьо, остров на 350 километра северно от Северния полярен кръг. Тя казва, че ритуалът я обновява през дългата зима.

„Предизвикайте себе си да намерите светлината в тъмнината“, казва тя.

В крайна сметка, както мнозина на север обичат да казват: няма такова нещо като лошо време, има само лоши дрехи.

Финландският президент Александър Стуб също има свой собствен съвет за оцеляване през скандинавската зима. На въпрос от АП как да се издържи студеният сезон, той даде много конкретен отговор:

„Влез в ледената вода, после в сауната, после обратно в ледената вода, после пак в сауната, после под душа и излез. Така ще издържиш“, каза Стъб.

Материалът Как скандинавците намират светлина в най-тъмните месеци и преодоляват зимната меланхолия е публикуван за пръв път на Животът е любов.

Коментари

коментари