Как турците направиха от пустиня световен хит, а България тъне в бурени

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Защо често говоря за Гьобекли тепе? Защото този обект не е просто „нещо си“ в Турция. Той е греда в очите на вечно мързеливия български държавен чиновник. В новата ми книга има специална глава за него, защото ми се иска българската държава поне малко да прихване нещичко от комшиите, за това как се гради и надгражда културно-исторически туризъм.

Първо да припомним какво е Гьобекли тепе. Това е изключително древен и „странен“ каменен култов комплекс, датиран на около 11 500 години, който буквално преобръща представите ни за развитието на човешката цивилизация. Простичко казано, излиза, че 2000 години преди „изобретяването“ на уседналото земеделие, някакви странни ловци-събирачи вече са строили сложни култови комплекси със строително и художествено майсторство, което буквално „взривява“ мозъка.

Какви са били тези хора? Колко древна е човешката цивилизация? Но да оставим настрана тези въпроси и да се попитаме: а какво стана у нас с обекти, които „взривяват мозъка“?

Може ли например Провадия-Солницата, най-старият градски и солодобивен център в Европа, първият „монетен двор“ на стария континент, където буквално „печатали“ солени кюлчета, да достигне и на 1 процент световната известност на Гьобекли тепе? Може ли най-големият праисторически некропол в света – Дуранкулак, и неговият Езерен град да станат притегателни за туристи, като неговите по-стари „събратя“ в Турция?

И отговорът е – не. Не. И не.

Нашите обекти никога няма да достигнат „турските“ по една обективна и по редица субективни причини. Обективната е, че „нещата“ в Мала Азия наистина са съкрушителни като датировка. Но има и нещо друго. Ако те бяха открити у нас след 1989 година, вероятно още щяха да са световно неизвестни и да тънат в забрава на някой буренясал хълм (най-малкото някои наши учени щяха да кажат, че не са автентични и да ги анатемосат като „балкански хвалби“).

Защото Гьобекли тепе е колкото заслуга на археолозите, толкова и заслуга на турската държава, която не дреме и не бълнува само за европроекти, а директно превърна всичкото културно-историческо наследство по земите си в първостепенна национална доктрина за привличане на туристи и за „изпиране“ на стария си държавен имидж.

Сензацията Гьобекли тепе не се роди – тя бе създадена и култивирана с много труд, пари и „акъл“. Турското правителство и Германският археологически институт (а бе защо германците наливат пари в Мала Азия, а не в евросъюзническа България?) инвестираха огромни средства в нея.

Построиха масивни защитни покриви над разкопките, предпазващи както останките от атмосферни влияния, така и самите посетители. Изградиха голям център за туристи с магазини, кафенета и изложбени площи. Посетителите се движат по фиксирани, повдигнати пътеки и платформи – така хем виждат разкопките отблизо, хем не пречат на работата на археолозите, които често работят наблизо.

Пак там наблизо направиха и грандиозния, футуристичен музей в Шанлъурфа, който може да накара всеки наш музеен труженик да колабира от завист. След мощно лобиране през 2018 г. Гьобекли тепе беше вкаран в списъка на ЮНЕСКО като световно културно-историческо наследство, а у нас последният обект е вкаран… през 1985 г., демек преди 40 години (ние даже българската домакинска сесия на ЮНЕСКО я направихме в Париж – много „куул“ стана).

Нещо повече, в Турция има специален проект „Каменните хълмове“, който вече надгражда успеха на Гьобекли тепе с други обекти като Карахан тепе, който вероятно е още по-древно чудо. Там пък основната световна атракция е каменна статуя на мъж с височина 2 м и 30 см, държаща „мъжкото си достойнство“ в ръце. И комшиите си го рекламират с милиони. Защото знаят „интересното“, „странното“, привлича като магнит и бързат да използват инерцията от предишната сензация (във Варненското съкровище има златен калъф за фалос, но не съм видял някой да го рекламира).

И човек гледа из нета (ако има късмет и на живо) какво са направили там на края на Мала Азия, в една камениста пустиня, до сирийската граница, където 15 години имаше война, а лятото е средно 40 градуса, и се пита къде точно е Европа – тук или там.

Росен Петров