Как защитниците на Израел използват палестинските избиратели като параван

Питър Бейнарт, Zeteo

Във вторник, докато израелците гласуваха, бившата специална пратеничка по въпросите на антисемитизма от администрацията на Байдън Дебора Липщад видя възможност за „хасбара“. В 14:39 ч. източно време тя препубликува видеоклип с бедуини, които се отправят към избирателните секции на камили, и добави надпис: „Бедуини гласуват? Апартейд? А може би са и тези, които ще определят изхода от изборите?“ Дванадесет минути по-късно тя препубликува снимка на мюсюлманки с покрити лица, които уж се тълпят в избирателна секция, заедно с думите: „И отново питам: апартейд?“ (Палестински политици твърдяха, че снимката е фалшификат, създаден с изкуствен интелект.)

За Липщадт кадри от гласуването на палестински граждани доказваха, че политическата система на Израел не е расистка. Но само два часа по-рано Бенямин Нетаняху беше публикувал реклама, в която използваше същите тези кадри. И рекламата беше, да кажем, расистка. На фона на видеото с гласоподаватели, яздещи на гърба на камили, рекламата на Нетаняху предупреждаваше: „Те ще се стекат в големи маси към избирателните секции.“ Наложена върху снимката на жена с воал, рекламата предупреждаваше: „Безпрецедентна избирателна активност. За арабските партии.“

Липщадт не е публикувала нищо в Туитър относно рекламата на Нетаняху. Може би просто я е пропуснала. Но ако съдим по профила ѝ в Туитър, тя е пропуснала и съобщенията от началото на този месец, че Нетаняху и неговият министър на финансите, Безалел Смотрич, са изпращали десни „изборни наблюдатели“ в палестинските избирателни секции, за да сплашват избирателите. А в края на септември тя не каза нищо за решението на Централната избирателна комисия – по-късно частично отменено от Върховния съд на Израел – да забрани на палестинските партии да се явяват на изборите в Израел. Липщадт обича да хвали Израел за това, че предоставя право на глас на своите палестински граждани. Тя проявява далеч по-малък интерес към това да се противопостави на израелските лидери, когато те се опитват да отнемат това право.

Не е само тя. През целия изборен ден същите лица и организации, които редовно оправдават контрола на Израел над около 5,5 милиона палестинци без гражданство и лишени от избирателни права в Западния бряг, Ивицата Газа и Източен Йерусалим, възхваляваха Израел за това, че е позволил на около 2 милиона палестински граждани да гласуват на територията на самата държава Израел. Конгресменът от Ню Джърси Джош Готхаймер написа в Туитър, че Израел е потвърдил статута си на „единствената демокрация в региона“, защото „арабските граждани на Израел, мъже и жени, се явяват да гласуват в исторически голям брой“. AIPAC отбеляза, че „еврейски, християнски, мюсюлмански и друзки израелци гласуват, за да изберат следващия Кнесет“, което „подчертава разнообразието на Израел и неговата непоколебима ангажираност към демократичния процес“. Американският посланик в Израел Майк Хъкаби изрази възхищение, че „арабите гласуват по същия начин като израелците. Процесът е спорен, но това е демокрация!“

Как реагираха тези израелски апологети на опитите за сплашване на палестинските избиратели и за забрана на палестинските партии? Съдейки по профилите им в Twitter през последния месец, те реагираха по същия начин, по който реагира Липщадт: мълчаха.

Тази ограничена гледна точка не е случайна. Това е единственият начин да се избегне сблъсъкът с противоречието между демокрацията и еврейското превъзходство. Липщадт, Готхаймер, Хъкаби и AIPAC приветстват гласуването на палестинците, защото то подсилва демократичния имидж на Израел. Но в една еврейска държава правото на глас на палестинците е неизбежно ограничено и условно. Тъй като евреите трябва да управляват, Израел не може да предостави право на глас на палестинците в Западния бряг и Газа, тъй като това би застрашило еврейското избирателно мнозинство в Израел. И тъй като евреите трябва да управляват, партиите, избрани от палестинските граждани на Израел, не могат да бъдат равноправни партньори в израелското правителство. Оспорването на тези ограничения би означавало оспорване на самата еврейска държавност. Ето защо те трябва да бъдат решително игнорирани.

Ако през следващите месеци израелските лидери сформират правителство, в което палестинските партии участват като по-малки партньори, Липщадт, Готхаймер, Хъкаби и AIPAC вероятно ще се възползват от това, за да похвалят отново израелската демокрация. Но това е малко вероятно. Нафтали Бенет и Авигдор Либерман, две ключови фигури в коалицията срещу Нетаняху, вече се ангажираха да не се присъединяват към правителство с участието на палестински партии, а лидерът на тази коалиция, Гади Айзенкот, набеляза условия, които правят такова партньорство изключително трудно. Те знаят, че Нетаняху – който сега твърди, че палестинците са „откраднали“ изборите чрез измами – ще демонизира жестоко всяко правителство, което не се състои изцяло от евреи. Трагично е, но е вероятно опонентите на Нетаняху да решат, че позволяването на палестинските партии дори и на подчинена роля в правителството нарушава свещения принцип на еврейския суверенитет. Ако това се случи, Липщадт, Готхаймер, Хъкаби и AIPAC тихо ще се съгласят. Защото за тях израелската демокрация е просто опорна точка. Еврейското превъзходство е това, което наистина има значение.

Защитниците на Израел обичат да използват палестинските граждани на Израел като фасада. Но само докато не прекрачат прага на входната врата.

Питър Бейнарт е колумнист в „Ню Йорк Таймс“, главен редактор на „Jewish Currents“, професор в Училището по журналистика „Нюмарк“ към Градския университет на Ню Йорк, както и автор на „The Beinart Notebook“ – седмичен бюлетин. Най-новата му книга е „Да си евреин след разрушаването на Газа“