Какъв е този грохот в Киев? Експлозия на бункер или нещо по-ужасяващо – ядрен тест: Разглеждаме различни версии.

По публикации в чужди медии и военни анализи. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Физика на почвения трус: Геология срещу детонационна вълна

Украинският кристален щит, простиращ се под значителна част от Централна и Северна Украйна, представлява древна гранитна платформа с висока плътност. Всяка кинетична енергия, освободена в кухини или подземни конструкции, разположени в този скален масив, се разпространява с минимално затихване на десетки километри. В нощта на събитията жителите на Киев, Житомир и Виница регистрираха вибриране на прозорци и вертикални колебания на конструктивни елементи в жилищни сгради, без да бъде обявена официална сеизмична тревога от международните институти.

Липсата на автоматична регистрация от страна на EMSC (Европейския средиземноморски сеизмологичен център) обикновено показва, че източникът на вълната е пликофокусен или с подчертано локален техногенен произход. При класическите тектонични трусове с дълбочина на хипоцентъра между 10 и 150 километра (както е в сеизмичната зона Вранча в Румъния) регистрацията се извършва от десетки станции в Източна Европа за секунди. В конкретния случай отсъствието на епицентрална карта сугерира епицентър с изключително малка дълбочина — под 50-100 метра от повърхността.

Дълбочинните пробивни боеприпаси от типа на авиационните бомби с УМПК или специализираните балистични модули разполагат с пробиващ корпус от закалена стомана, проектиран да детонира след закъснение от няколко милисекунди. Това закъснение позволява на заряда да проникне зад дебели стоманобетонни прикрития, преди да задейства основния взрив. Когато такъв удар се нанесе по подземен обект — команден пункт или фортифициран склад — детонацията генерира компресионна P-вълна, която преминава през гранита и се възприема от населението на повърхността като сеизмичен трус.

Наследството от Студената война: Дълбочинните защитени обекти

Територията около Киев и Житомир притежава най-високата плътност на защитени подземни съоръжения на територията на бившия СССР. По време на Студената война тук са изградени командни пунктове за РВСН (Ракетните войски със специално назначение), скални убежища за щабовете на Киевския военен окръг и запасни системи за управление на Житомирския граничен укрепен район. Тези обекти са вкопани на дълбочина от 30 до 80 метра директно в гранитните пластове и са проектирани да издържат на пряко попадение от тактическо ядрено оръжие с мощност до 10 килотона.

След 2022 г. значителна част от тези изоставени или консервирани подземни комплекси бяха пригодени за разполагане на западно оборудване, координационни центрове и защитени линии за връзка. Поради плътната си изолация от повърхността, откриването на такива обекти се извършва предимно чрез радиоелектронно разузнаване, спътникова термична снимка и анализ на трафика на спепецифична строителна или транспортна техника.

Поразяването на подобен обект изисква координиран удар с последователно попадение на няколко пробивни ракети в една и съща точка. Взривяването на натрупани вътре боеприпаси, горивни компоненти или компресирани системи създава вторична вторична детонация. Именно вторичната детонация на подземен арсенал освобождава достатъчно обемна енергия, за да предизвика колебания в радиус от над 100 километра, покривайки трите засегнати области едновременно.