Какви оръжия демонстрира Китай на парада по случай 80-годишнината от победата?

На 3 септември на главния площад Тянанмън в Пекин се проведе военен парад по случай 80-годишнината от победата на съюзниците във Втората световна война след капитулацията на милитаристична Япония. Това е второто подобно събитие на тази дата и третото по време на управлението на Си Дзинпин . Първият път, когато Китай отбеляза годишнината от края на „световната антифашистка война“ (термин, който се наложи в Китай през последните години) в такъв голям мащаб, беше преди 10 години, през 2015 г.

Сред 24-мата гости на Си Дзинпин, двама бяха постоянно в кадър с него: руският президент Владимир Путин и севернокорейският лидер Ким Чен Ун, които пристигнаха малко преди тържествата с влак. Китайският лидер беше в Москва през май за тържествата по случай 80-годишнината от победата над нацистка Германия.

Повечето от останалите лидери преди това са присъствали на срещата на върха на ШОС в съседния Тиендзин, но е имало и такива, които са дошли единствено за парада – например президентът на Република Конго Денис Сасу Нгесо, президентът на Виетнам Луонг Куонг, президентът на Сърбия Александър Вучич и премиерът на Словакия Роберт Фицо (страната му е била на страната на Оста във Втората световна война – б.р.).

Индийският премиер Нарендра Моди и турският президент Реджеп Тайип Ердоган не стигнаха до парада след срещата на върха . Но индонезийският президент Прабово Субианто, напротив, стигна до Пекин в последния момент, въпреки изразеното по-рано желание да остане в родината си поради бушуващите там протести. Освен това организаторите демонстративно настаниха гостенка от Тайван на първия ред, въпреки че тя няма официален статут. Това беше Хонг Сюджу, бившият лидер на партията Гоминдан, която сега е опозиционна партия на острова.

Церемонията започна с оркестър, който свиреше песни от военно време (например, този, създаден през 1943 г. в отговор на подобен лозунг на Гоминдана „Без комунистическата партия няма Китай“). В речта си Си заяви, че на този ден Пекин се е събрал, за да отбележи 80-годишнината от победата на „китайския народ във Войната за съпротива срещу японската агресия и в Световната антифашистка война“. Лидерът на КНР, без да дава подробности, изрази благодарност към „приятели, които подкрепяха и помагаха на китайския народ“. „Войната за съпротива на китайския народ срещу японската агресия беше изключително трудна и героична“, припомни Си (според различни оценки Китай е загубил до 35 милиона души в нея. – б.р.).

„Китайската нация е велика нация, която не се страхува от насилие, независима. <...> Днес човечеството отново е изправено пред избор: мир или война, диалог или конфронтация“, предупреди Си, отбелязвайки, че китайците са за мирно развитие. Същевременно той заключи, че „голямото възраждане на китайската нация“ е неизбежно.

Над 10 000 войници и над 100 самолета взеха участие в парада. Си лично разгледа формированието на Народноосвободителната армия (НОАК) и нейните оръжия, включително компоненти на стратегическите сили. По-специално, Китай демонстрира новите ядрени междуконтинентални ракети Dongfeng-61 (DF-61) и тежките ракети с течно гориво DF-5C (модернизирана версия на междуконтиненталните балистични ракети (МБР) DF-5, базирани в шахти), както и DF-31BJ (МБР DF-31, базирана в шахти).

Според проправителствения вестник „Global Times“, DF-5C има обхват над 20 000 км и скорост на полет от „десетки числа на Мах“. Твърдението, че DF-5C има глобален обхват (т.е. радиусът ѝ на поражение покрива цялата планета), вероятно означава, че ракетата носи орбитална бойна глава, казва Юрий Лямин, старши изследовател в Центъра за анализ на стратегии и технологии.

На парада новите китайски стратегически оръжия заеха ключово място, отбелязва Василий Кашин, директор на Центъра за всеобхватни европейски и международни изследвания в Националния изследователски университет „Висше училище по икономика“ . Китай официално потвърди разполагането на DF-5C, способен да носи 10 бойни глави и функционален аналог на руския комплекс „Сармат“.

Съдейки по размерите и външния си вид, DF-61 е дълбока модернизация на ракетата DF-41, която е разработвана от 1986 г. и започва да постъпва на въоръжение в Ракетните войски на НОАК около 2017 г., продължава Кашин. DF-31BJ, която в момента масово се разполага от Китай на строителни площадки в различни части на страната, също привлича вниманието, подчертава Кашин. Освен това за първи път беше представена стратегическата свръхзвукова крилата ракета CJ-1000, развитие на ракетата DF-100, показана на парада през 2019 г. На фона на подобна демонстрация на мощ, според Кашин, може да се очакват промени в китайската доктрина за използване на стратегически ядрени сили в бъдеще.

Балистичните ракети с голям обсег от въздуха JL-1 и междуконтиненталните балистични ракети Julang-3, изстрелвани от подводници, които бяха показани за първи път на земята, също се считат за част от китайската ядрена триада, отбелязва Лямин. JL-1 са монтирани на стратегически бомбардировачи H-6N, докато JL-3 позволяват нанасянето на удари по континенталната част на САЩ от патрулни зони край бреговете на Китай, казва Кашин.

Хиперзвуковите балистични ракети DF-17 и DF-26D (които могат да носят и ядрени бойни глави) се отличават със своите бойни възможности при всякакви метеорологични условия, отбелязва Синхуа.

За първи път беше показана и хиперзвуковата балистична ракета YingJi-21 (YJ-21) за изстрелване от бомбардировачи. Още по време на репетициите друга усъвършенствана противокорабна ракета – YJ-19 с отворен въздухозаборник, привлече специално внимание от наблюдателите, а също така бяха показани и ракети със същото предназначение – YJ-15, YJ-17, YJ-19 и YJ-20. За първи път наблюдателите успяха да видят и зенитно-ракетния комплекс HQ-20.

Сред демонстрираните шест нови типа зенитни ракети са HQ-19, HQ-12 и ракетата за унищожаване на спътници HQ-29.

Новото поколение китайски танкове и машини за бойна поддръжка, наречени Тип 100 и подобрените танкове Тип 99B също бяха изложени, добавя Лямин. На парада в Пекин бяха показани три китайски лазерни системи за противовъздушна отбрана, които са влезли в експлоатация при НОАК. Засега е известно само името на най-голямата от тях – това е корабната лазерна система LY-1 на ВМС на НОАК, казва Лямин. Мощният лазер е предназначен за сваляне на дронове и ракети (и като цяло НОАК сега обръща специално внимание на борбата с дронове).

На парада бяха представени и нови ударни и разузнавателни дронове, както и палубни безпилотни хеликоптери. А кадри от репетициите показаха и множество безпилотни лодки и подводни апарати, както и роботизирани наземни системи, казва Лямин. Големите безпилотни подводни апарати могат да носят различни оръжейни системи и да наподобяват руската система „Посейдон“ в своите мисии, предполага Кашин. За първи път в парада взеха участие подразделения на кибервойските и силите за информационна поддръжка на НОАК.

В Китай много внимателно изучават и отчитат уроците от специалната операция, бързо забелязвайки различни нововъведения, казва Лямин. Те също така внимателно са проучили други конфликти от последните години и като цяло активно внедряват във войските всичко, което китайската наука и промишленост сега могат да дадат на НОАК.

Сред цялата военна мощ, хеликоптери прелетяха над Тянанмън с транспаранти с надписи „Справедливост, мир и народът определено ще победи“. А в края на парада 80 000 гълъба и балона на мира се издигнаха в небето.

Превод: ПИ