Какво е ционизъм? В 600 думи

Захари Фостър

Ционистите обикновено определят ционизма като нещо абстрактно. Това е чувство на еврейска принадлежност към Израел. Или идеята, че еврейският народ има право да се чувства в безопасност в родината си, или – запейте заедно с мен – че Израел има право да съществува като еврейска държава!

Или, може би най-любимото ми определение, както наскоро го формулира израелското Министерство на външните работи: „Ционизмът е националноосвободителното движение на еврейския народ, което утвърждава правото му на самоопределение в историческата му родина – Земята на Израел.“ Отлично оптимизирано както за интернет търсачки, така и за изкуствен интелект!

Проблемът с тези определения за ционизма е, че ционизмът не е бил абстрактна идея, а движение, съществуващо „в реалния живот“. Това е движение с лидери, институции, политики и милиции, което се е заело да изгради така наречената еврейска държава с еврейско мнозинство, работещо в кооперативи само за евреи, живеещо в колонии само за евреи, притежавани от земеделски власти само за евреи, управляващи училища само за евреи, поддържани от милиции само от евреи в страна, която е била преобладаващо палестинско-арабска. Какво би могло да се обърка?

Първото нещо, което можеше да се обърка и наистина се обърка, беше, че в Палестина не се преселиха достатъчно евреи, за да надделеят над палестинските араби. Това беше известно като „арабския проблем“, т.е. проблемът, че в Палестина имаше твърде много араби. Към средата и края на 30-те години на XX век ционисткото движение се спря на „прехвърлянето“, т.е. изгонването, като оптимално решение на този проблем. И тогава, през 1948 г., точно това направи Израел – изгони около 750 000 палестинци от домовете им. След това изгони още 30 000 през следващото десетилетие. След това още 300 000 през 1967 г., заедно с 130 000 сирийци, а след това изгониха още няколкостотин хиляди от 1968 до 1993 г. и още няколкостотин хиляди оттогава насам.

Днес насилническата политика на Израел за принудително изселване е в пика си. Израел притиска палестинците в все по-малки територии в Западния бряг, ивицата Газа и Израел, и ги изтласква напълно от Палестина с все по-бързи темпове. Сега тази политика се разширява към Ливан и Сирия, където се прилага по същия принцип към ливанци и сирийци.

Ционистите настояват за определение на ционизма, отделено от историята на ционисткото движение. Както казахме, в основата си ционисткото движение се състоеше в имиграцията на евреи в Палестина и изселването на палестинците от нея, изграждането на еврейски селища в нея и унищожаването на палестинските, както и въоръжаването на еврейските милиции и разоръжаването на палестинските. Така една арабска страна беше превърната в еврейска – демографски, физически и кинетично.

Ционистите могат да наричат имиграцията „автентичност“, могат да наричат колонизацията „право на самоопределение“ и могат да наричат политиката на вечно и насилствено изселване „освобождение“. Могат, и го правят.

Но пропагандата вече не действа. Ето защо бюджетът на израелското външно министерство ще получи тази година допълнителни 150 милиона долара – над 20-кратно увеличение на тези кървави пари. Ето защо и израелското лоби в САЩ е отговорно за най-скъпите предварителни избори в американската история. И ето защо Израел плаща на инфлуенсърите по 7000 долара за публикация, тъй като хората вече не се хващат на тези глупости.

Причината е съвсем проста. Геноцидът, извършен от Израел срещу палестинците в Газа, разкри истинската логика на ционизма. Както Патрик Уолф точно отбеляза в своето класически есе по темата, колониалните движения „без изключение“ водят до логиката на „елиминирането на коренното население“. А в случая с Палестина логиката на елиминирането на коренното население не се нуждаеше от теоретизиране от страна на академиците, нито дори от поглед към историята. Вместо това тя се излъчва на живо всеки ден от последните над 970 дни.