Какво остана от погребението на Тутмос II

Разкопките в сухото речно легло и геоложкият капан

Когато през октомври 2022 г. съвместният египетско-британски екип под ръководството на д-р Пиърс Линтън и египетските му колеги се спъна във входния коридор на около 2,4 километра западно от централния масив на Долината на царете, района никой не го броеше за перспективен. Логиката на стандартната египтология винаги е залагала на компактното групиране на владетелите около основните тектонични разсеци на Луксор. Тук обаче говорим за терен, подчинен на сурова геология. Западните Уади – изсъхналите речни корита, които при рядък, но интензивен валеж се превръщат в кални капани – са доказателство, че инженерният избор през ХVIII династия не винаги е отчитал климатичните рискове.

Конструкцията на гробницата на Тутмос II е проста, почти спартанска, ако я сравняваме с разклонените лабиринти на Аменхотеп III или Рамзес II. Низходящ скален коридор слиза плавно надолу и завършва в правоъгълна камера, чийто под изненадващо хлътва с 1,4 метра в задната си част. Точно тази денивелация разкрива архитектурния преход към по-късните модели за погребения на владетелите от Новото царство. Но същият този дизайн се е превърнал в капан. Непосредствено след полагането на тялото, кратък пороен дъжд над варовиковия планински масив изпраща тонове вода, смесена с фин чакъл и тиня, право през входната шахта. В резултат цялото пространство е било залято и запечатано с плътен слой седименти.

Алабастър, надписи и присъствието на Хатшепсут

Първоначалната хипотеза, че намереното съоръжение е просто допълнителна гробница за царската съпруга Хатшепсут, бързо се разпадна. Разчистването на твърдата кална кора извади на бял свят натрошени алабастрови съдове. Върху фрагментите ясно се разчитаха царските картоши на Тутмос II, придружени от ритуални текстове. Точно тук идва логистичният детайл, който превръща находката в документ: текстовете споменават Хатшепсут не просто като съпруга, а като организатор и ръководител на погребалните процедури. Това потвърждава, че след ранната смърт на монарха, контролът над ресурсите и държавния апарат е бил изцяло в нейни ръце още преди тя официално да приеме титулатурата на фараон.

Стойността на тези счупени съдове не е в пазарната им цена, а в факта, че до 2025 г. в нито една музейна колекция по света – от Кайро до Британския музей – не съществуваше нито един официално потвърден предмет от погребалния комплекс на този конкретен владетел. Всичко, с което разполагаше науката досега, бяха мумията от Дейр ел-Бахари, преместена там през ХХI династия поради системни обири, и няколко индиректни споменавания в папируси.