Какво ще стане, ако в Кърджали решат да се присъединят към Турция и си направят референдум?

В самия въпрос има манипулация, защото внушава, че една сутрин лошият Путин се е събудил, направил си е утринната гимнастика и ненадейно му е хрумнало – защо не си върнем Крим, Донецк, Луганск и евентуално други територии?

След това е вдигнал телефона и е разпоредил мирна Украйна да бъде нападната по суша, въздух и вода.

Нормално за атлантическата общност е да поставя каруцата пред коня и да размества събитията във времето, като представя следствията за причина. Аз бих задал няколко по-адекватни въпроса. Извинявам се, ако звучат малко инфантилно, но се опитвам да следвам атлантическата мисъл.

– Какво ще стане, ако примерно Китай реши да преориентира геополитическата орбита на страната ни и вложи 5 милиарда долара в това начинание? Знаете къде се влагат пари за такива цели – в медии и други чуждестранни агенти, включително политици (не че нещо подобно не се случва у нас, но когато натискът е от „правилната страна на историята“, може).

– Какво ще стане, ако примерно Китай, след влагане на много средства и успех в организиране на въоръжен преврат у нас, решава кой точно да влезе в новата власт (пак ми напомня на нещо, които се е случвало – онова одобрение от посолствоТО, ама нищо, от „правилната страна на историята“ може)?

-Какво ще стане, ако не е Китай, а е Русия, която поради някакви причини е решила да воюва с Турция (за кой ли път) и организира безредици, завършили с преврат, нагнетява омраза срещу турците в България и внушава истерично разпространявани лозунги като „истанбулците на клон“, тоест, на бесило?

– Какво ще стане, ако сред масови протести в София се появи Лавров с една огромна торба бисквити и започне да черпи околните, поздравявайки ги за смелостта и гражданската доблест?

– Какво ще стане, ако в Кърджали решат да организират референдум за самостоятелност, след въоръжен преврат в София, а ние започнем да организираме доброволни отряди, съставени от расисти, футболни хулигани и т.н., които заедно с армията да отидат да пострелят с тежки оръжия срещу сепаратистите, на принципа „където попадане, там всички са за убиване“? Дали Ердоган ще чака осем години, преди да се намеси?

– Какво ще стане, ако в големите ни градове се организират протести и контрапротести по някаква тема, примерно напускане на ЕС, а органите допуснат сблъсъци между хората от двата лагера и трагедия като тази в Одеса?

– Какво ще стане, ако в София, след преврат, хора се организират да нападнат Варна, несъгласна с преврата, тръгват въоръжени хора с цял влак, а съответно във Варна коват щитове и събират оръжие, за да се защитават? И никаква служба не се намесва, в последния момент хората във влака разбират, че им се готви поосрещане и се разбягват преди Варна. Влакът пристига празен.

Още много подобни въпроси могат да се зададат, които ще бъдат адекватни на ситуацията в Украйна. А онези атлантически въпроси – опорки, не са.

Намерих един стар материал на Нидал Алгафари във Фрогнюз, от 2014-та, в който той казва следното: “Ако македонците направят референдум, а 70-80% решат да живеят в България, ние ще им кажем ли не? Ако Македония иска да се присъедини към България, добре дошла, но ако Кърджали поиска, това не е в националния ни интерес. В Крим си е право на живеещите там да решават как да живеят“. Това е другият прочит на ситуацията. Малко анализ:

Ето някои основни принципи на международното право:

– Принцип за мирно разрешаване на спорове

– Принцип за ненамеса във вътрешните работи на държавата

– Принцип за закрила правата на човека

– Принцип за самоопределение на народите

– Принцип за неприкосновеност на граници и територии

Първите три бяха категорично нарушени в Украйна. А каво е взаимодействието между последните два, между които на пръв поглед има противоречие?

Това ми обясни един адвокат от Донецк: Принципът за самоопределене се отнася за случаите, когато има действия вътре в държавата. Ако се създадат условия, в които една група от населението се чувства застрашена от останалите, те могат да поискат отделяне. А принципът за неприкосновеност на границите се отнася за външни действия, тоест – една държава да не бъде нападана отвън. Така че, в онзи период, в началото на конфликта през 2014-та година, поради множество факти, които може да забележте покрай въпросите по-горе, както Крим, така и други области в Украйна, имаха право да поискат независимост или включване в други държави. А международната общност трябваше да съдейства за мирно решаване на конфликта.

През 2022-ра година Русия наруши последния от горните принципи, но това стана като неизбежна реакция срещу нарушаването на останалите изброени принципи от западните съюзници, за които Украйна беше само инструмент за постигане на свои цели.

Каква е поуката: конфликтите трябва да се решават мирно, още в зародиш, правата на хората трябва да се уважават, не трябва една страна да допуска да бъде използвана като инструмент в геополитическото противопоставяне между големите. Национална сигурност се защитава ежедневно, чрез осигуряване на ред, законност и зачитане на правата на всички граждани, а не с оръжие и тероризъм, когато колата се е обърнала. Това не беше направено за Украйна, дано поне другите извлекат поуки.