Какво стои зад конфликта между Тайланд и Камбоджа?

Поредната военно-политическа криза в Източна Азия може да се проточи

На сутринта на 24 юли на границата между Тайланд (население 65 милиона) и Камбоджа (население 18 милиона) избухнаха боеве с използване на ракетни установки с множество ракети, самолети и бронирани машини. Ескалацията започна, когато тайландски войници стъпиха на мини на границата няколко дни по-рано. Но камбоджанската страна заяви, че мините са „много стари, от гражданската война“.

Според Ройтерс , боевете са започнали с размяна на огън между сухопътни сили на двете страни в спорен район в провинция Одар Мьонг. Размяната на удари е станала на шест точки по границата в провинциите Сурин, Сисакет и Убон Ратчатани.

Камбоджанската страна съобщи, че е имало „непровокирано нахлуване на тайландски войски“, което е „нарушило териториалната цялост“ на страната, и че армията ѝ е действала строго в рамките на самозащита и е започнала контраофанзива. Според самата камбоджанска армия тайландски самолети F-16 са „хвърлили две бомби по един от пътищата“.

Камбоджанската армия заяви, че „категорично осъжда безразсъдната и брутална военна агресия на Кралство Тайланд срещу суверенитета и териториалната цялост на Камбоджа“. Бившият премиер Хун Сен обаче призова гражданите да запазят спокойствие: „Молим всички да съхранят самообладание и да продължат ежедневните си дейности както обикновено.“

Според прессекретаря на тайландското Министерство на отбраната Рич Суксувано, тайландските военновъздушни сили са атакували военни цели в Камбоджа в отговор на артилерийски удари по територията на страната. Едновременно с това Тайланд реши да затвори всички гранични пунктове с Камбоджа, а след това обяви специална военна операция (СВО), наречена Юта Бодин („Война за земя“), с използване на танкове и самолети в граничната зона с Камбоджа.

Още в първите часове на сблъсъците тайландският министър на здравеопазването обяви смъртта на 11 цивилни и раняването на още 35 души в резултат на ракетни удари от Камбоджа, включително пет болници (един от ударите е засегнал магазин и бензиностанция). Тайландското външно министерство уточни, че камбоджанските военни използват реактивни системи за залпов огън (РСЗО) „Град“ в обстрелите.

Във връзка с това, ръководителят на тайландската провинция Сурин Сутирот Чаронтанасак обяви евакуацията на около 40 хиляди жители на 86 гранични села. Общо, според The Nation , евакуация на жители е обявена от 4 провинции на Тайланд, граничещи с Камбоджа – през деня тайландците евакуираха над 100 000 цивилни от граничните райони.

Тайландското издание Khaosod подчертава, че властите на страната са стартирали своята СВO именно като отговор. Операцията се ръководи от генерал Пана Клеоплотук. Както заявиха тайландските власти, целта на кампанията е „да се смажат всички, които посегнат на тайландска земя“. Според тях операцията е била отговор на действията на Камбоджа, които са били възприети като пряко нарушение на суверенитета на страната.

Танкове, РСЗО и изтребители F-16 бяха замесени в боевете почти веднага. Според тайландската команда и двете страни заемат позиции по границата. След неуспешен опит за офанзива, камбоджийската армия маневрира и премина в контраатака, но загуби поне два танка. Тайланд от своя страна започна поредица от удари, включително въздушни удари, на камбоджанските бази.

Тайландските медии съобщиха, че Кралските военновъздушни сили на Тайланд пуснаха въздушни удари дълбоко в камбоджанската територия след пограничните сблъсъци в ранните сутрешни часове в Чонг Анма, провинция Убон Ратчатани. Използвани са шест изтребители F-16, унищожаващи централата на 8-та и 9-та пехотна дивизия в Камбоджа.

Говорителят на Кралските тайландски въоръжени сили (RTARF) Витай Лайтомия каза: „Тайландските въоръжени сили са готови да ескалират използването на сила, ако действията на Камбоджа продължат … Ако насилието или използването на силата на врага не може да бъде съдържано, въоръжените сили ще обмислят ескалирането на реакцията на нивото на националната отбрана.“

Изследователи, които отбелязват абсурдността на факта, че две будистки държави, където наслаждаването на живота се смята за почти национална идея, воюват, същевременно отбелязват, че това далеч не е първият път, в който се разпалва военен конфликт между тези държави. В момента официалната причина за кръвопролитието е граничен спор за парче територия с древен индуистки храм. Причините за самия конфликт обаче са много по-дълбоки.

Френските колонизатори, напускайки Индокитай през 20-ти век, оставиха след себе си несправедливо разделение на териториите, което не отчиташе етнографските характеристики на населението, като по този начин положиха основата за конфликти като сегашния. Това, което някога се наричаше Френски Индокитай, сега се превърна в територия на държави като Виетнам, Лаос и Камбоджа. А онези земи, до които французите не стигнаха, отидоха към независим Сиам, сега наречен Тайланд.

Днес нито тайландците, нито камбоджанците са съгласни с границите, начертани от колонизаторите. Последните вярват, че в древността империята на техните „предшественици“, полулегендарните кхмери, е заемала по-голямата част от територията на днешен Тайланд.

През 14 век започва активното разширяване на тайландските кралства от север; те завладяват земите на империята и асимилират кхмерите и свързаните с тях мони, живеещи там, поглъщайки тяхната индуистко-будистка култура и държавни традиции. Сега между тайландците и мон-кхмерите има не само териториални спорове, но и културни: например собствеността на храмове, бойни изкуства, празници и др.

Камбоджа все още пази историческа памет и реваншистки настроения относно древните територии, отнети от Тайланд, Виетнам и Лаос. А през миналия век тайландците започват да мислят за пантайизъм – идеята за обединяване на тайландските народи (тайландци, лаоси, шани в Мианмар, жуани в Китай и др.) в единна тайландска империя. В резултат на това от време на време между Тайланд и Камбоджа възникват дипломатически скандали, които се използват в политическата борба и в двете страни. Особено след като има основа за вътрешни конфликти от двете страни на границата.

В Камбоджа това са противоречията между династията Хун (министър-председателите Хун Сен и Хун Манет), която управлява почти половин век, и кралската династия Нородом. Младият лидер Хун Манет трябва да докаже, че не е просто „син на баща си“ Хун Сен, който е свързан с тайландския олигархичен клан Шинаватра, а независим силен лидер.

В авторитарните системи това често означава демонстриране на „твърдост“ във външната политика, което може да бъде улеснено от „малка победоносна война“ или сплотяване на народа около лидера пред лицето на „агресивен външен враг“. Освен това камбоджанската династия Хун е свързана с тайландската Шинаватра чрез приятелски отношения – Таксин Шинаватра се бе скрил при Хун Сен след военния преврат.

В Тайланд много от противоречията произтичат от дългогодишното политическо напрежение между олигархичната династия Шинаватра и тайландския военно-монархически елит. Преди няколко седмици, на 1 юли, Конституционният съд на страната отстрани от поста ѝ премиера Паетонгарн Шинаватра (дъщерята на Таксин) заради изтичането на телефонен разговор с бившия камбоджански лидер Хун Сен от 15 юни на фона на граничен конфликт.

В този разговор тя нарече Хун Сен „чичо“, обеща да изпълни всяко негово искане и критикува тайландския военен командир, което беше възприето от противниците на премиера като предателство на националните интереси. В резултат на това Шинаватра беше обвинена в подкопаване на суверенитета и отстранена от поста си на премиер.

Вътрешните конфликти между Тайланд и Камбоджа, породени от всички тези обстоятелства и тънкости, все повече се преливат във външния контур и завършват с престрелки на границата. В края на юни тази година, под претекст за териториален спор между страните за древен храм на границата, там провокативно беше убит камбоджански граничар.

Председателят на Сената на Камбоджа Хун Сен, който управлява страната повече от 40 години и оглавява управляващата Народна партия, веднага произнесе реч. В нея той обвини влиятелния клан Шинаватра в Тайланд за предвоенното състояние на отношенията между страните и директно заплаши съседите: „Народът на Тайланд ми е задължен… Камбоджа губи търпение, а ние имаме оръжия, способни да достигнат до Банкок.“

Ситуацията се усложнява допълнително от външнополитическата ориентация на страните. Камбоджа се смята за лоялен партньор в региона на комунистически Китай. В същото време Тайланд, макар и да се опитва да изгради приятелски отношения с Китай, остава военен съюзник на Съединените щати от много дълго време. И именно този фактор става все по-определящ за жителите на региона и представлява основна заплаха за техния живот и удоволствието от него.

Като цяло Тайланд и Камбоджа, въпреки периодичните малки военни конфликти през десетилетията, живееха сравнително мирно доскоро. Сега обаче Съединените щати, техният президент-бъбривец, облечен в тогата на „миротворец“ и вече „работещ за помирение на Тайланд и Камбоджа“ , и особено икономиката им, която е в криза, наистина се нуждаят от зона на нестабилност около Китай.

В резултат на това между Камбоджа и Тайланд се проля кръв. Формалната причина е контролът върху древен храм на границата между държавите. В действителност нито една от страните няма нужда от това. Точно както и конфликтът за него, който не носи нищо и на двете страни освен безсмислени убийства на граждани и разрушаване на икономиките.