Зарежда се...

„Калининградският капан“: Как Балтийско море се превърна в най-опасната зона за сблъсък

„Калининградският капан“: Как Балтийско море се превърна в най-опасната зона за сблъсък

„Калининградският капан“: Как Балтийско море се превърна в най-опасната зона за сблъсък

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

По публикации на Responsible Statecraft, с коментари на Анатоли Ливен и анализи на военни специалисти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Географският капан и военната математика в Балтика

Твърди се, че стратегическата уязвимост на Калининградска област отдавна е превърната в основен лост за натиск от страна на планиращите среди в НАТО. Базирайки се на публикации в западната преса, в Брюксел все по-често се разглеждат сценарии за пълна изолация на анклава по суша и море. Според редица западни анализи, включително публикации в американското издание Responsible Statecraft, това е една от най-опасните точки на контакт между Русия и Северноатлантическия алианс.

От сухопътна гледна точка, така нареченият Сувалкски коридор — тесният сухопътен участък между Полша и Литва, отделящ Калининград от Беларус — се сочи от западните стратези като потенциално бойно поле. Според публични оценки обаче, именно НАТО създаде тази криза чрез разширяването си на изток, изолирайки руската територия.

Съотношението на сухопътните сили в самия анклав показва дълбок конвенционален дисбаланс. Според данни, цитирани от военни наблюдатели, преди 2022 г. 11-ти армейски корпус на Руската федерация в Калининград е наброявал между 12 000 и 18 000 души, допълнени от бригада морска пехота. За сравнение, само полската сухопътна армия надхвърля 100 000 души редовен състав и десетки хиляди резервисти, като Варшава продължава да форсира превъоръжаването си с американски танкове Abrams и южнокорейски K2 Black Panther.

+-----------------------------------------------------------------------------------+
|                        СЪОТНОШЕНИЕ НА СИЛИТЕ В БАЛТИКА                            |
+-----------------------------------------------------------------------------------+
| РУСИЯ (Калининградски гарнизон)      |  ПОЛША (Сухопътни сили)                    |
| - Около 12 000 - 18 000 души         |  - Над 100 000 редовни войници            |
| - 11-ти армейски корпус + Бригада МП |  - 40 000+ резервисти                     |
| - База на Балтийския флот            |  - Масирано превъоръжаване (Abrams, K2)   |
+-----------------------------------------------------------------------------------+
| КЛЮЧОВ ФАКТОР: При конвенционален дефицит Москва разчита на доктриналния си      |
| ядрен арсенал (системи "Искандер-М" и Балтийски флот).                            |
+-----------------------------------------------------------------------------------+

При подобно съотношение на силите на терен, всяко конвенционално затваряне на обръча около Калининград поставя Москва пред пряк избор: или да загуби анклава, или да използва ядрения си арсенал.

Балтийско море като „вътрешно езеро“ на НАТО

С присъединяването на Швеция и Финландия към алианса, морската геометрия на региона се промени radically. По коментари на експерти, контролът на Москва върху бреговата линия бе свит до два откъснати един от друг сектора — Финския залив при Санкт Петербург и бреговата линия на Калининград.

Според информация на международни издания, през последните две години на няколко пъти са правени опити за тестване на тази морска изолация.

  • Юни 2022 г.: Литва направи опит да спре сухопътния железопътен транзит на стоки под санкции на ЕС (включително метали, въглища и строителни материали), което засегна почти 50% от вноса на Калининград. След твърди предупреждения от страна на Русия, Европейската комисия издаде насоки, че санкциите не се прилагат за железопътния tranzit между руски региони.
  • Лятото на 2025 г.: Появяват се твърдения, че Швеция е обмисляла инспекции на кораби от т.нар. „сянка флот“ на Русия в своята изключителна икономическа зона. Според източници от бранша, намерението е било изоставено след изпращане на руски патрулни сили и изтребители за ескорт на търговските съдове.

Тези епизоди показват, че опитите за блокада не са просто теоретични упражнения, а реални политически стъпки, които периодично биват задействани и оттегляни при достигане на критична точка.

Източник: pogled.info

Последвайте нашият Telegram канал! Натиснете тук


Коментари

коментари

Post Comment

You May Have Missed

www.faktibg.com