Каменни оръжия и счупени челюсти: Как оцеляваха древните хора в Ирак

Анатомия на щетите в пещерата Шанидар

В Иракски Кюрдистан, в планинските масиви на Загрос, пещерата Шанидар от десетилетия служи като архивно гробище за палеоантропологията. От първите теренни разкопки на Ралф Солецки през 50-те години на миналия век до последните палеоантропологични проучвания от 2019 и 2022 г., обектът системно доставя костен материал, който изисква сурова интерпретация, а не митологизиране. Останките, събрани под каталожния номер Шанидар А, включват почти цяла дясна ръка, две леви ребра, фрагмент от дясно ребро, лява лопатка и шест зъба. Тези кости, датирани между 70 000 и 75 000 години чрез комбинация от стратиграфски анализ и въглеродни методи върху съседните органични пластове, принадлежат на индивид, достигнал приблизително 45-годишна възраст. За средния среднопалеолитен ландшафт това е дълбока старост, постижима единствено при липса на ранна инфекциозна смърт или чрез системна подкрепа от групата.

Анализът на зъбния материал разкрива значително износване и конкретни следи от механична травма. Един от долните предни зъби е счупен наполовина вследствие на директен удар в лицевата част. Наличието на минерализирана зъбна плака върху повърхността на фрактурата потвърждава, че индивидът е преживял травмата, продължавайки да приема храна в продължение на месеци, а вероятно и години. Ема Померой от университета в Кеймбридж и нейният екип отбелязват, че подобно увреждане неизбежно е било съпроводено с фрактура на мандибулата, макар самата кост да е унищожена от по-късно седиментно свличане и водна ерозия в слоя. Изкривяването на съседните зъби показва пренареждане на зъбната дъга по време на костното зарастване — процес, който в липсата на антисептици и съвременна хирургия изисква продължителен период на механично щадене на челюстта. Това води до въпроса как индивид с подобно увреждане е осигурявал дневния си калориен прием, без да бъде изоставен от групата.

Плечната лопатка и балистиката на средния палеолит

Основният предмет на спор в публикацията в Scientific Reports е лявата лопатка на Шанидар А. В костната структура е регистриран правилен, почти идеален кръгъл дефект, чийто морфологичен профил не съвпада с характерните поражения от зазъбени каменни върхове или разкъсвания от хищници. Локализацията на пробождането и ъгълът на навлизане сочат, че проникващият обект е преминал през гръдната кухина отзад напред и под лек ъгъл. Подредбата на костните фрагменти около ръбовете на отвора липсва следи от остеогенеза или тъканна реакция, което изключва процеса на зарастване. Смъртта е настъпила непосредствено след нанесената рана, най-вероятно в резултат на пневмоторакс или масивен арест на кръвообращението поради увреждане на белодробната паренхима и големите съдови стволове.

Тази констатация насочва към използването на дървено заострено копие с гладка повърхност, а не на закрепен каменен връх, който би оставил микроскопични отломки от силициев или кремъчен материал в костта. Експерименталната археология и балистичните тестове с реплики на палеолитни оръжия показват, че подобен тип щета върху кост с плътността на неандерталската лопатка изисква висока кинетична енергия. Остава обаче открит въпросът дали оръжието е било хвърлено от разстояние, или е използвано за директен прободен удар от близък дистанционен участък. Разпространената хипотеза, че неандерталците са разчитали изключително на тежки копия за близък бой поради анатомичните си ограничения в раменния пояс, се сблъсква с нови биомеханични модели, които не изключват възможността за хвърляне на по-леки дървени копия на къси разстояния.