Зарежда се...

Капанът Египет през ноември: Защо термометърът лъже и как вятърът съсипва ваканцията

Капанът Египет през ноември: Защо термометърът лъже и как вятърът съсипва ваканцията

Капанът Египет през ноември: Защо термометърът лъже и как вятърът съсипва ваканцията

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Туристическата индустрия обича да борави със средноаритметични стойности. Казват ти „средна дневна температура 27 градуса“ и ти автоматично си представяш юли. Само че термометърът измерва температурата на въздуха на сянка, а не усещането на човешката кожа, когато излезеш от водата под действието на 20 възела северен вятър. Топлоемкостта на Червено море наистина е огромна. Масивната водна маса, акумулирала жегата от юли до септември, поддържа стабилни 25,5°C около Хургада и до 26°C в района на Шарм ел-Шейх и Марса Алам през целия ноември. Водата не е проблемът – тя е достатъчно топла за продължително гмуркане дори без тримилиметров неопренов костюм. Проблемът е в термодинамиката на крайбрежния слой.

Метеорологичните архиви показват почти пълна липса на валежи (месечни нива от 2 до 3 мм), но това е заблуждаващ показател за комфорт. Първата десетдневка на месеца всъщност е опашката на октомври: дневните пикове от 28–31°C и меките вечери правят инфрачервеното излъчване на земята достатъчно, за да поддържа топлината и след залез. С навлизането във втората декада дневният таван пада до 26–29°C. Това е най-рационалният прозорец за хората, които искат да съвместят плажа с тежка логистика във вътрешността на страната. След 20-о число обаче дневните стойности се свличат до 24–27°C, а нощните в Хургада падат до 17°C (в Шарм – около 19°C). Разликата от над 10 градуса между деня и нощта генерира бързо охлаждане на повърхността и интензивно движение на въздушните маси.

Тук се появява факторът, който туристическите оператори „пропускат“ да споменат – въздушните потоци. Крайбрежието на Хургада е топографски плоско. Липсата на естествени планински прегради превръща целия район, включително сателитните зони Макади Бей и Сахл Хашиш, в открита площадка за северните и североизточните ветрове. Когато излезеш от мокрото море при 25°C на въздух от 24°C и вятър със скорост 7-8 метра в секунда, изпарението от кожата сваля субективното усещане за температура с поне 5-6 градуса. Резултатът е, че хората замръзват, докато гледат абсолютно слънчево небе.

Геоморфологията на Южен Синай предлага съвсем различна картина. Планинският масив зад Шарм ел-Шейх действа като естествен щит срещу континенталните въздушни маси. Но и тук има уловка. Не целият Шарм е защитен. Райони като Залива Набк са напълно изложени на откритите ветрови коридори – там дългите понтони често биват затваряни с червена флаг за дни наред заради силното вълнение и опасните токове. За разлика от Набк, заливите с високи брегове и специфична ориентация – като Рас Ум Сид, Хадаба, Шарм ел-Мая и вътрешните части на Наама Бей – създават локални микроклиматични джобове. В тях вятърът просто прескача над плажната ивица и позволява комфортно слънчево изгаряне дори в края на месеца.

Архитектурата на самите хотелски комплекси също крие технически капани. Докато морската вода губи топлина бавно, плитките открити басейни без изкуствено подгряване губят температурата си с бързи темпове поради високата разлика между дневни и нощни стойности. Към 25 ноември водата в неотопляем басейн падо до 19–20°C – значително по-студена от самия океански залив. Без предварителна проверка на инженерните спецификации на хотела относно подгревните мощности за зимния период, гостите се оказват блокирани между ветровития морски бряг и ледения басейн. Текстовите препратки към предишни анализи за египетската хотелска база показват, че над 60% от обектите пускат подгряването на басейните едва през декември, за да спестят от разходи за гориво и електроенергия.

От логистична гледна точка ноември е единственият прозорец, в който сухопътният транспорт и теренните проучвания във вътрешността на Египет не граничат с физическо оцеляване. През юли или август дневните температури в Долината на кралете около Луксор и на платото Гиза надхвърлят 42–45°C на сянка, което превръща сухите варовикови скали в гигантски фурни. През ноември дневният максимум в Кайро е около 25°C, а в Луксор – поносимите 29°C. Това прави продължителните транзити с автобуси или автомобили под наем значително по-малко натоварващи за охладителните системи на транспорта и за човешкия организаъм.

Източник: pogled.info

Последвайте нашият Telegram канал! Натиснете тук


Коментари

коментари

Post Comment

You May Have Missed

www.faktibg.com