Карабашлии, букъри и други еничари - модерните Кириак-Стефчовци

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Ще се опитам да бъда любезен.

Този е един от модерните Кириак-Стефчовци. Хронифициран букър и грантояд. Професионален соросоид. Член на „Да, България“, един от кандидат-президентите на Костовистите от Седмия ден за следващия вот.

Съпругата му Вера Асенова е учредителка на партията, а самият той е главен редактор на издателство „Сиела“…да, да, същото, което стои зад мошенгията с машините.

За разлика от оригиналния Гошо Букър букърът Захари демонстрира агресивни политически амбиции и се изживява като новия Христо Бойкикев. Именно той съчини одиозната декларация на 160 русофоби в подкрепа на Зеленски, след като Тръмп го нарита в Белия дом…

Та тъкмо Кара(ибрахим)башлиев сега, от позицията на „елитен интелектуалец“ и „съвест народна“, диагностицира предмета „вероучение“ като „православно-руска версия на християнската традиция“.

С две думи, верифицира англо-саксонската бесовщина на католицизма, която е тръгнала на кръстоносен поход срещу православната ни църква и Патриарха, опаковайки ги като путинисти.

Фашизоидите-отродители са превъзбудени в навечерието на 9 май, черен ден за тях, фиаското на любимия им фюрер и неговия Вермахт. В истерията си дълбаят нови и нови дъна в бездънната яма на глобалистката си девиантност, чудят се как да раздухат повече омраза към страната, победила хитлеризма, нейната култура, традиции, битийна принадлежност към цивилизования свят.

Захари Карабашлиев не е български писател, той е партиен активист на файтонната жълтопаветна сноберия и сектантстко-диаболичния кръг около семейство Прокопиеви, които си присвоиха правото да менторстват от позицията на абсолютната истина по всички теми от социалния живот – войната, еврото, ваксините, религията, бюджета, медийната среда, правосъдната реформа…

Всеки техен жест, дума или позиция са мотивирани финансово и дълголетно от отворените общества на Сорос, Демократическата партия и Дълбоката държава в САЩ/ЕС. Това не е клевета, а констатация на министерството на Илон Мъск и Държавния департамент.

Самите те щедро заплатени от чужда държава и чужди фондации, карабашлиите и букърите набеждават естетическите си и идейни опоненти в копейковщина и слугинаж на Русия – вероятно защото изхождат от собствената си комерсиална мерзост.

Освен болезнено меркантилни, те са нелечимо бездарни, въпреки че пропагандата ги титулува за „новите гении“, а властта подменя в учебниците Вазов, Вапцаров и Смирненски с комплексарско-маниакалните им белетристични полуфабрикати, вдъхновени от синдрома на Салиери.

Вече споменах – Захари Карабашлиев не е представител на интелигенцията, а на управляващата партокрация. Той е творец на власт. Мнението му е плод на конюнктура и корист; тежи също толкова, колкото лъжите на съмишлениците му депутати и коалиционни партньори Божанков, Козилата, Манол Пейков, Венко Сабрутев, Насо Гнома, Насо Фритюрника и Слави Зулуса…