Кашалотите имат „език“, наподобяващ китайския
Учени откриват, че характерните щракащи звуци на кашалотите може да съдържат структурни модели, сходни с елементи от човешката реч. Това поставя под въпрос дългогодишното разбиране за начина, по който тези морски бозайници комуникират.
Изследователите от проекта CETI (Cetacean Translation Initiative) се фокусират върху комуникацията при кашалотите. Те използват специални сензори, които се прикрепят към животните и записват звук, дълбочина и движение. В последствие записите се анализират от изкуствен интелект.
Десетилетия наред звуците на кашалотите са били възприемани като загадъчни и без ясно значение за човека. Нови изследвания, подпомогнати с машинно обучение и AI, обаче показват, че в тези сигнали може да има организирани модели, които напомнят на фонетични структури в човешкия език.
Нови данни от 2026 година сочат, че комуникацията на кашалотите може да е значително по-структурирана, отколкото се е смятало досега. Изследователи откриват модели в т.нар. „кодове“ (codas), които според тях функционират по начин, сходен с човешки езикови елементи.
Според анализа тези звукови модели могат да се комбинират и пренареждат, за да създават широк набор от съобщения, подобно на начина, по който буквите формират думи.
В данните са идентифицирани специфични структури, наречени „a-codas“ и „i-codas“. Те се разглеждат като различими категории звуци, които не са взаимозаменяеми. Учените твърдят, че кашалотите дори правят разлика между „дълго I“ и „късо I“, което напомня на фонетични различия в човешките езици и по-специално в китайския и арабския език.
Според изследователите това може да е най-значимият пробив в изучаването на животинската комуникация досега. Според авторите това не означава директно, че китовете „говорят“ като хората, но предполага наличие на по-организирана система за обмен на информация.
В последствие учените имали късмета да заснемат раждането на малък кашалот. В него се вижда сложна координация между индивиди без роднинска връзка. Заедно те се опитват да избутат малкото китче на повърхността на водата, за да си взема първа глътка въздух.
Данните от раждането са събрани с помощта на дронове и подводни микрофони. При анализа са открити промени във вокалната комуникация на животните по време на събитието.
Според учените това е едно от малкото документирани доказателства за подобна форма на сътрудничество при морски бозайници, различни от примати. Сложният „език“ на кашалотите е позволил координацията им в групата.

Кашалотът има най-големия мозък от всички животни в историята на Земята. Той може да достигне тегло до 9 килограма, което е над пет пъти повече от средния човешки мозък, който тежи около 1,3 килограма.
Големият мозък е свързан с основните функции на животното, включително навигация в дълбоките океани, ехолокация и сложни социални взаимодействия в групата.
Въпреки огромните си размери на тялото, кашалотът има добре развит неокортекс. Това е частта от мозъка, която при бозайниците е свързана с вземане на решения, обработка на емоции и социална комуникация.
Значителна част от мозъчната активност при кашалотите е посветена на обработка на звуци. Те използват щракащи сигнали с изключително висока интензивност, които достигат до 230 децибела, за да ловуват в пълната тъмнина на дълбокия океан. Тези звуци служат и за комуникация между различни социални групи, които могат да имат собствени „диалекти“ от характерни модели на звуци, наричани кодове. Различните кланове кашалоти могат да учат „диалектите“ на своите съседи.
Макар че големият мозък не означава автоматично по-висок интелект, при кашалотите той е свързан със сложен социален живот, силна памет и кооперативно поведение.
Еволюционни изследвания показват, че увеличаването на мозъка при тези морски бозайници се е случило преди развитието на съвременната им система за ехолокация. Това подсказва, че социалната структура и комуникацията може да са изиграли ключова роля в еволюцията на вида и откриването и научаването на нови умения.




Post Comment