Кирил Петков – прост, но хитър и нагъл, а избирателите му

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

В българската политика често се случва човек да бъде едновременно подценяван и надценяван в рамките на един и същи ден. Един такъв феномен е Кирил Петков – човек, който доказва, че интелектът може да бъде пречка, но пък наглостта – истинско предимство.

Кирил Петков не се притеснява, че е прост. Даже изглежда, че се гордее. Когато някой го пита за сложни икономически въпроси, той махва с ръка и уверено обяснява, че “трябва да се мисли с позитивна енергия”. Тази простота е същинско оръжие – не го ангажират със сложни решения, защото кой ще търси логика там, където я няма?

Но нека не го подценяваме. Петков не е просто прост – той е хитро прост. Това е висша форма на политическо оцеляване. Успява да убеждава хората, че прави революционни реформи, докато всъщност нищо не се случва, а той краде милиони. Това е все едно да убедиш българин, че цените падат – всички знаем, че не е вярно, но някак си се надяваме.

Наглостта на Петков е забележителна. Например, когато излъга за канадското си гражданство, вместо да се засрами, той просто се усмихна и каза, че “било в интерес на България”. Това е все едно да те хванат да преписваш на изпит, а ти да обясниш, че го правиш за бъдещето на науката.

Той обеща 4% икономически ръст, но реално ръстът се случи само при цените в магазините. И докато хората броят стотинки за кисело мляко, той обяснява как държавата цъфти и връзва. Така се прави – важното е да вярваш в собствените си лъжи.

А избирателите му? Само прости

Сега, тук идва най-забавната част – малобройните избиратели на Кирил Петков. Това е група хора, които искрено вярват, че като го подкрепят, ще променят България. Те не обръщат внимание на фактите – важно е, че човекът говори красиво и използва думи като “иновации”, “реформи” и “устойчив растеж” (когато изобщо успява да състави цяло изречение, което е доста рядко).

Всъщност, избирателите му приличат на хора, които купуват билет за лотарията и са убедени, че този път ще спечелят. Реалността обаче е по-близка до това да си забравиш рестото в магазина – няма да си го получиш обратно, но поне ще имаш чувство за гражданска отговорност.