Кирил Петков уверено: Асен е съвременния Левски, Лена – Райна Княгиня, а аз съм буквално Ботев
Кирил Петков отново повдигна летвата на политическото самочувствие, този път без никаква скромност и с размах, достоен за учебник по самовъзхищение. В пореден публичен изблик той направи историческо подреждане, което със сигурност ще влезе в аналите на модерния политически фолклор. Асен Василев бил съвременният Левски, Лена Бориславова спокойно заемала мястото на Райна Княгиня, а самият Петков бил буквално Христо Ботев. Не метафорично. Буквално.
С това изявление българската история най сетне намери своето продължение, при това без нужда от архиви, въстания или саможертва. Достатъчно се оказа едно самоуверено интервю и силна вяра в собствената изключителност. Левски вече не е саможертвен революционер с желязна дисциплина, а финансов министър с презентация в ПауърПойнт. Райна Княгиня не шие знаме под риск за живота си, а пише статуси с правилна пунктуация. Ботев пък не пише стихове и не загива, а дава пресконференции и се възмущава от реалността.
Особено впечатляващо е използването на думата буквално. Тя придава научна точност и отнема всякакво съмнение. Не става дума за сравнение или политическа поетика, а за чисто историческо прераждане. Очевидно сме свидетели на уникален феномен, при който националните герои са се завърнали не за да освобождават България, а за да управляват коалиционно и да обясняват защо нищо не зависи от тях.
Реакциите не закъсняха. Част от публиката изпадна в неловко мълчание, друга в смях, трета в искрено притеснение за учебниците по история. Ако логиката бъде доведена докрай, остава да разберем кой е съвременният Бенковски, кой държи знамето и най важното срещу кого точно е въстанието, след като всички институции вече са пълни с революционери.
В крайна сметка изявлението на Кирил Петков не е просто гаф или самонадеяност. То е симптом. Симптом на политическа класа, която не просто се възприема като спасител, а като историческа неизбежност. Народът не е избирател, а публика. Историята не е трагедия, а пиар ресурс. А героите не се раждат в борба, а в пресконференция.
България може и да е преживяла много, но подобна концентрация на национални герои в един партиен състав си е истинско чудо. Почти възрожденско. Почти.
Post Comment