„Китайският Нострадамус“ с ужасяваща прогноза: САЩ се разпадат, Русия взема Одеса, идва нов световен ред

За разлика от традиционните пророци Дзян не се позовава на астрология, карти таро или свръхестествени способности. Той определя основните си инструменти като психоистория, теория на игрите и анализ на историческите и геополитическите цикли. Според него историята се развива по повтарящи се модели и именно изучаването им позволява да се правят прогнози за бъдещето.

През 2024 г. в своя проект Predictive History той заявява: „Тръмп ще спечели изборите и ще започне война с Иран.“

След посещение в Лос Анджелис професорът стига до още по-мрачни заключения за състоянието на американското общество. По думите му видяното по улиците на града, особено в района Скид Роу, приличало на „зомби апокалипсис“ и „холивудски дистопичен трилър“.

„В най-богатото общество в човешката история съществуват такова отчаяние и бедност. Това е абсурдно“, коментира Дзян.

Според него САЩ са достигнали опасна икономическа точка. Особено внимание той обръща на връзката между американската финансова система и Япония, която е сред най-големите чуждестранни притежатели на американски държавен дълг.

Дзян предупреждава, че евентуален срив на т.нар. carry trade, при който инвеститори вземат евтини заеми в японски йени и влагат средствата в по-високодоходни активи, може да доведе до масово изтегляне на капитали и тежки сътресения на финансовите пазари.

Най-драматичната му прогноза е свързана с Иран. Според професора напрежението в Близкия изток може да прерасне в пълномащабна сухопътна операция на САЩ и техни съюзници през 2027 г.

Дзян смята, че американските сили рискуват да затънат в продължителен конфликт в трудния ирански терен, който той сравнява с Виетнам. Според неговия сценарий Вашингтон няма да успее да постигне бърза победа, а войната ще изтощи финансовите, военните и политическите ресурси на страната.

Той стига още по-далеч, прогнозирайки, че мащабът на конфликта може да принуди САЩ да възстановят задължителната военна служба. Според Дзян подобно решение ще предизвика сериозна обществена съпротива, особено сред младите американци.

В неговия сценарий огромните военни разходи, възможните проблеми с корабоплаването през Ормузкия пролив и финансовите сътресения могат да доведат до тежка икономическа криза и масови протести в САЩ.

Когато говори за „гражданска война“, Дзян не предполага непременно две организирани армии, които се сражават една срещу друга. По-скоро прогнозира дълбоко обществено разделение, безредици и сблъсъци между граждани и държавни структури.

Сред най-спорните му прогнози е и възможността Доналд Тръмп да се опита да остане във властта за трети президентски мандат. В по-дългосрочен план анализаторът допуска дори процес на своеобразна „балканизация“ на САЩ, при който отделните региони ще придобиват все по-голяма самостоятелност.

Според него икономическият и политическият център на страната постепенно може да се премести от традиционните крайбрежни мегаполиси към вътрешните щати, като Остин, Тексас, се превърне в един от новите центрове на влияние.

Особено място в прогнозите на Дзян заема войната в Украйна. Анализаторът смята, че американската икономика не е приспособена за продължителна военна конфронтация на няколко направления едновременно и че евентуално пренасочване на вниманието на Вашингтон към Иран би открило стратегически възможности пред Москва.

„Русия получава прозорец от възможности. А в геополитиката един прозорец е всичко, от което се нуждаете. Всичко, което трябва да направите, е да изчакате Вашингтон да се насочи към нещо, към което не е нужно да ходи“, пише Дзян.

Според неговата прогноза Русия ще се стреми към Одеса, а загубата на украинския достъп до Черно море би променила радикално геополитическата ситуация.

Дзян смята още, че западната стратегия спрямо Русия, основана според неговия анализ на военното ѝ изтощаване, икономическия натиск чрез санкции и международната изолация, не е постигнала поставените цели.

По неговите думи руската икономика се е оказала по-устойчива от очакваното, а Москва е успяла да запази и дори да разшири отношенията си с държави извън западния блок, включително чрез формати като БРИКС.

В концепцията на Дзян конфликтът със Запада променя и самото руско общество. Той свързва това с връщане към по-консервативни и традиционни обществени ценности и с отдалечаване от западния модел на развитие.

След евентуално отслабване на американското влияние в Близкия изток Дзян прогнозира значително засилване на позициите на Русия в Източна Европа и Централна Азия.

Прогнозата му за Китай е по-сложна. Според него Пекин няма интерес от внезапен срив на Съединените щати, тъй като огромна част от китайския икономически възход е постигната именно в рамките на глобалната система, изградена под американско лидерство.

Дзян твърди, че Китай ще се опита да запази части от стария световен икономически ред, но няма да успее, защото самите САЩ ще го разрушават чрез натрупването на дългове, вътрешнополитически конфликти и военни ангажименти.

Особено уязвима според него е китайската зависимост от вносни енергийни ресурси. Значителна част от петрола за Китай преминава по морски маршрути, които могат да се окажат застрашени при голям международен конфликт.

Русия би могла да увеличи енергийните доставки към Китай, но според Дзян изграждането на необходимите тръбопроводи и друга инфраструктура изисква години.

Точно затова анализаторът разглежда евентуален конфликт около Тайван или блокиране на ключови транспортни маршрути като потенциален инструмент за икономически натиск срещу Пекин.

В крайна сметка Дзян прогнозира, че натискът на Вашингтон постепенно ще сближава Русия, Китай и Иран и ще ги превръща в основата на нов евразийски блок.

Според неговата теория една от ключовите битки на бъдещето ще бъде между американското морско преимущество и изграждането на огромна сухопътна транспортна система през Евразия.

Китайският проект „Един пояс, един път“, руските транспортни коридори и маршрутът „Север-Юг“ могат да се превърнат в гръбнак на тази система. Ако Русия, Китай, Иран и партньорите им успеят да увеличат търговията помежду си по сухопътни маршрути, зависимостта им от контролираните от западните флотове морски пътища ще намалее.

До периода 2030–2060 г. Дзян очаква радикално пренареждане на международната система. Според прогнозите му Иран може да се превърне във водеща регионална сила, Русия да разшири геополитическото си влияние, а Европа постепенно да загуби част от сегашната си тежест.

Най-мрачните му дългосрочни сценарии включват големи природни бедствия, демографски сътресения и значителен спад на световното население.

Дали тези прогнози ще се сбъднат, предстои да видим. Самият Дзян настоява, че не предсказва бъдещето като ясновидец, а анализира вероятни сценарии въз основа на исторически закономерности, теория на игрите и поведението на големите сили.

Именно тази комбинация от исторически анализ и крайно смели геополитически прогнози превърна професор Дзян Сюецин в една от най-обсъжданите фигури сред почитателите на т.нар. прогностична история.