Клуба на „богатите“: Германия на ръба на фалит
Сигурността на гражданите е първото и основно задължение на държавата. От тази отправна точка започва анализ на германското издание Berliner Zeitung, което поставя под въпрос както състоянието на вътрешната сигурност, така и мащабното превъоръжаване на страната след 2022 г. Според медията Германия е извървяла рязък път — от дълбоко разоръжаване след Студената война до амбициозна военна експанзия, чиито финансови последици тепърва ще се усещат.
Пробойни във вътрешната сигурност на Германия
Както припомня Berliner Zeitung, още английският философ Томас Хобс в своя труд „Левиатан“ (1651) формулира принципа, че гражданите имат право на бунт само ако държавата вече не може да ги защити. Изводът на изданието е категоричен: държавата не е длъжна да гарантира щастието на хората, но е длъжна да гарантира тяхната сигурност.
В този контекст медията подчертава, че превенцията срещу злото — а не само реакцията — е ключова функция на държавната власт.
По данни, цитирани от Berliner Zeitung, основната тежест за вътрешната сигурност пада върху полицията, а при извънредни ситуации може да се намеси и Бундесверът. Въпреки това синдикатът на германската полиция (GdP) от години сигнализира за сериозни дефицити — от амортизирани полицейски управления и остарели автомобили до пропуски в оборудването и натрупан инвестиционен дефицит.
Изданието отбелязва, че провинциите — които по федералния модел носят основната отговорност за полицията — често реагират твърде колебливо. Това поражда нарастващо обществено недоумение. Както обобщава Berliner Zeitung, все повече граждани се питат колко още случаи на насилие са нужни, за да стане полицията навсякъде напълно функционална.
От дълбоко разоръжаване към „Zeitenwende“
По отношение на външната отбрана картината е още по-сложна. След 1990 г. в Германия се утвърждава убеждението, че либералната демокрация ще се наложи трайно в световен мащаб. В този дух, отбелязва Berliner Zeitung, германската политика последователно намалява военния потенциал.
Числеността на Бундесвера спада от около 585 000 войници през 1990 г. до приблизително 370 000 през 1995 г., а през 2010 г. достига около 250 000. Паралелно с това се закриват казарми и се съкращават тежките въоръжения. Особено показателен е спадът при танковете — от около 7000 в началото на 90-те до едва 350 през 2010 г.
Според Berliner Zeitung стратегическият фокус също се променя: Бундесверът постепенно се трансформира от отбранителна армия в „армия за мисии“, участваща в операции в Афганистан и на Балканите.
Рязката промяна настъпва след началото на войната в Украйна. Тогавашният канцлер Олаф Шолц обявява т.нар. „Zeitenwende“ (прелом) — термин, който според Berliner Zeitung е широко приветстван от медиите.
Последвалите мерки са мащабни и безпрецедентни за последните десетилетия:
- специален фонд от 100 млрд. евро за Бундесвера
- достигане на около 2% от БВП за отбрана през 2024/25
- планиран бюджет за 2026 г. от около 82,6 млрд. евро
- общ военен ресурс над 108 млрд. евро със специалния фонд
Изданието отбелязва и силния ефект върху отбранителната индустрия — акциите на Rheinmetall скачат от около 70 до близо 1900 евро.
Растящите военни разходи и спорната логика
Според анализираните от Berliner Zeitung правителствени планове, в дългосрочен хоризонт разходите за отбрана могат да достигнат около 3,5% от БВП до 2029 г., а в някои сценарии — дори до 5% при включване на инфраструктурни инвестиции. Това би означавало годишни разходи от над 150 млрд. евро — равнище, което надхвърля стандартните цели на НАТО.
Berliner Zeitung поставя под въпрос официалната аргументация за този курс. Често повтаряната теза, включително от Фридрих Мерц, е че Германия трябва „да може да се защитава, за да не се налага да се защитава“.
Изданието обаче задава директен въпрос: кой реално възнамерява да нападне Германия? И допълва — дали предположението за бъдеща руска атака срещу държава от НАТО е достатъчно основание за толкова мащабна финансова мобилизация.
Поставя се и алтернативна хипотеза: дали по-умерена и постепенна модернизация на Бундесвера не би била напълно достатъчна.
Предупреждения за бюджетен натиск след 2029 г.
Особено тревожна според Berliner Zeitung е оценката на икономистката Вероника Грим. По нейните разчети след 2029 г. почти всички държавни приходи могат да бъдат погълнати от социални разходи, отбрана и лихви по дълга.
Грим описва този сценарий като „Offenbarungseid“ — признание за финансова безизходица. Ако това се случи, предупреждава изданието, финансовото пространство за образование, култура и инфраструктура може да се свие драматично, а натрупаният дълг да натовари сериозно младите поколения.
В заключение Berliner Zeitung призовава за по-широк стратегически дебат. Според изданието вместо скъпи национални решения една обединена европейска отбранителна структура в рамките на НАТО би могла да бъде по-стабилен и финансово по-разумен вариант.
Посланието на медията е ясно: Германия трябва внимателно да балансира между сигурността, военните амбиции и дългосрочната финансова устойчивост — преди тежестта на новия курс да бъде прехвърлена върху следващите поколения.
Post Comment