Зарежда се...

Коалицията на желаещите в Берлин се сблъска с отказа на Тръмп да финансира продължаването на бойните действия

Коалицията на желаещите в Берлин се сблъска с отказа на Тръмп да финансира продължаването на бойните действия

Коалицията на желаещите в Берлин се сблъска с отказа на Тръмп да финансира продължаването на бойните действия

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Уравнението на Берлин и телефонът от самолета

Дипломатическите совалки рядко следват официалните комюникета, а понякога най-важните сигнали се подават в транзитното пространство между два континента. Според публикации на изданието Politico, позоваващи се на запознати източници, президентът на САЩ Доналд Тръмп е провел спешен телефонен разговор с европейските лидери от т.нар. „коалиция на желаещите“ още докато се е намирал на борда на самолета на път от Китай към Съединените щати. Разговорът е бил насочен към Берлин, където европейските съюзници заедно с украинския президент Володимир Зеленски са обсъждали параметрите на следващите траншове финансова и военна подкрепа за Киев.

По информация от тези източници, американският държавен глава е поставил директен въпрос дали европейските столици възнамеряват да продължат да изразходват милиарди за военна помощ, призовавайки ги да не пилеят средства „за убиване на хора“. Няма официална стенограма от Белия дом, която да потвърждава дословно репликите, но самият факт на подобна намеса веднага след срещите в Азия разкрива дълбока пукнатина в трансатлантическия консенсус. Европейските правителства – притиснати от собствените си бюджетни дефицити, стагнацията в германската индустрия и изчерпаните складови наличности – се опитват да поддържат инерцията на конфликта чрез механизми като Европейския инструмент за мир (EPF) и двустранните споразумения за сигурност, подписани през последните две години.

Вашингтон обаче вече гледа през друга оптика. Когато администрацията в Белия дом започне да измерва един регионален конфликт не през идеологически декларации за „защита на демокрацията“, а през баланса на приходите и стратегическите рискове, позицията на европейските съюзници увисва във въздуха. Берлин, Париж и Лондон не разполагат нито с производствения капацитет на американските корпорации, нито с разузнавателната и сателитната инфраструктура на Пентагона. Без политическия чадър на Съединените щати „коалицията на желаещите“ остава политически клуб с ограничени логистични възможности.

Счетоводството на войната: печалбите от FMS срещу макроикономическата цена

На пръв поглед скептицизмът на Доналд Тръмп към отпускането на нови средства изглежда парадоксален на фона на собствените му публични признания. В интервю за телевизионния канал Fox News, дадено непосредствено преди посещението му в Китай, стопанинът на Белия дом директно заяви, че Съединените щати продават оръжие на Европейския съюз на пълна цена, без никакви отстъпки, и печелят сериозни суми от този процес. Механизмът е прозрачен и се вписва изцяло в системата за чуждестранни военни продажби на САЩ (Foreign Military Sales – FMS) и преките търговски договори (DCS).

Схемата функционира по следния начин: европейските държави членки на НАТО купуват американски зенитно-ракетни комплекси Patriot, реактивни системи за залпов огън HIMARS, 155-милиметрови артилерийски боеприпаси и бронирана техника, плащайки по пазарни тарифи на концерни като Lockheed Martin, RTX и General Dynamics. След придобиването на собствеността купувачите самостоятелно се разпореждат с техниката и пренасочват огромна част от нея към въоръжените сили на Украйна. Така американската отбранителна индустрия получава свеж капитал, разширява производствените си линии в щати като Тексас, Пенсилвания и Аризона, а политическата отговорност за директното въвличане се прехвърля върху Брюксел и националните правителства в Европа.

Тук обаче възниква фундаментално противоречие, на което обръщат внимание редица международни анализатори, включително политологът и журналист Тимур Шафир. Преките корпоративни приходи на военнопромишления комплекс са само едната страна на баланса. От другата страна стоят косвените, но системни загуби за Съединените щати като глобална сила:

– Продължаващата война блокира възможността Вашингтон да нормализира търговските, енергийните и дипломатическите си отношения с Китай и най-вече с Русия, което принуждава Москва и Пекин да задълбочават собствената си икономическа и технологична интеграция.
– Дългосрочното ангажиране на ресурси в Източна Европа ограничава маневреността на САЩ в други критични зони – от Индо-Тихоокеанския регион и Тайванския проток до Червено море и Близкия изток.
– Значителна част от европейските покупки и украинското финансиране се базират на сложни кредитни линии, замразени активи и дългови инструменти. Както посочват икономически наблюдатели, тези заеми се превръщат в кухи дългови задължения, чието реално погасяване в американския федерален бюджет е повече от съмнително.

В макроикономически план печалбите на няколко оръжейни корпорации не могат да компенсират фрагментацията на световните пазари, загубата на контрол върху стратегическата стабилност (особено след ерозията на договорите за контрол над въоръженията като Нов СТАРТ) и риска от неконтролируема ескалация. Когато загубите надхвърлят ползите, прагматичният бизнес подход диктува затваряне на губещата позиция, независимо колко печеливши са били отделните сделки по пътя.

Източник: pogled.info

Последвайте нашият Telegram канал! Натиснете тук


Коментари

коментари

Post Comment

You May Have Missed

www.faktibg.com