Кога спря да ни вълнува човешкия живот повече от този на псетата?

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Искам да попитам тези „искрено възмутени“ от убитото куче и от „сатаната в бяла престилка“ къде бяхте, когато кучета разкъсваха и убиваха хора? Къде бяхте, когато семействата на жертвите търсеха справедливост и помощ, а вие ротехте лозунги и пляскахте зад екрана? Толкова ли лесно ви е да обругавате собствениците на кучета тогава, а сега да ревете за премазаното животно?

Никой не отрича болката предизвикана от зрелището на убито животно. Но има нещо дълбоко извратено в това да издигаш кучешкия живот над човешкия и да аплодирате публично линч, когато „подходящият“ обект е насочен към въображението ви. Ако сте толкова гневни, когато говорите за „човешки права“, покажете го и когато става дума за хора, които са изгубили всичко след нападение от кучета.

Спомнете си семействата, които са останали без поминък защото дете или възрастен са пострадали. Спомнете си родителите, които работят и честно не могат да подсигурят хляб на децата си. Спомнете си непълнолетните, които напускат училище, защото няма средства. Тези хора не влизат в ефирите с големи заглавия и не предизвикват масови подписки. Но тяхната болка е реална и е по‑видима всеки ден.

И не е ли странно, че подписката за уволнение на доктора вече била подписана от 200 000 човека? Къде бяха тези 200 000, когато трябваше да се търси отговорност за онези, чиито кучета са причинили истински човешки трагедии? Хипокризията мирише силно. Гнусно е, когато лицемерието се прикрива с възмущение.

Да кажа и нещо ясно. Никой не трябва да призовава за физическо насилие или за самосъд. Да искаш да изкараш някого на площада и да го обесиш е отвратително и опасно. Проблемите се решават с институции, с отчетност и с закони, не с линч. Ако искате справедливост, настоявайте за доказателства, за разследване и за ясни наказателни и административни мерки. Ако искате промяна, работете за по-добър контрол над опасните животни, за регистриране и санкциониране на безотговорни собственици, за адекватна социална политика и здравна помощ за пострадалите.

Но нека не забравяме и най-важното. Когато обществото позволява на една емоция да изтласка всички останали, губим перспективата. Губим човещината. Губим способността да споделяме болката на другите, когато не ни е удобно или когато не печели гласове. Да плачеш за животно и да мълчиш за хора не е героизъм. Това е удобна показност.

Затова призовавам за две неща едновременно. Първо, повече съчувствие и последователност. Ако сте възмутени от единичен случай, бъдете възмутени и от системните несгоди, които довеждат до бедност, до неглижиране на деца и болни, до безконтролни животни. Второ, повече разум и по-малко агресия. Исканията за наказания са нормални, но ще ги постигнем чрез институции, не чрез масови линчове.

А ако някой ви предлага лесни решения, които включват насилие, просто се огледайте и помислете дали това е свят, в който искате да живеете. Ние сме повече от кликбайт реакции и театрални подписки. Ако искаме промяна, да работим за нея смело и последователно, а не да се преструваме на герои пред екрана.