Когато детето се превърне в „клиент“: Баща разказа за потресаващо отношение в медицински център

Силен разказ на баща за случка с шестгодишната му дъщеря предизвика остри реакции и отново постави въпроса за отношението към пациентите в частното здравеопазване.

По думите на Лозанов детето му наранило тежко пръста си на врата, докато играело с приятелка. Заради силната болка той решил незабавно да потърси медицинска помощ и завел момичето в близък медицински център във Варна с надеждата ортопед да прецени състоянието му и дали е необходима рентгенова снимка.

Още на рецепцията обаче, твърди бащата, вместо въпрос как е детето, първо бил попитан дали разполага с направление.

Лозанов обяснил, че няма направление и е готов да заплати необходимото, защото за него най-важното било детето да бъде прегледано възможно най-бързо.

Той бил насочен към кабинета на ортопед, където вече чакали други хора. По думите му шестгодишното момиче плачело от болка, докато двамата чакали пред вратата.

След като почукал и обяснил ситуацията, лекарят му казал, че има пациенти и трябва да изчакат.

Бащата твърди, че малко по-късно лекарят излязъл до рецепцията и започнал да говори по телефона за броя на преминалите през кабинета пациенти и за това колко още предстои да бъдат приети.

Именно този момент предизвикал най-силното възмущение на Лозанов. Според него поведението оставило впечатление, че финансовият резултат и броят на преминалите хора са поставени пред човешкото отношение.

Когато лекарят впоследствие попитал какъв е проблемът, бащата обяснил, че иска единствено кратка лекарска преценка дали детето има нужда от рентгенова снимка, докато изчакат семейния си ортопед, който щял да започне работа след около час.

По думите му реакцията била студена и той получил отговор да отиде и да изчака другия лекар.

В крайна сметка детето вече е добре, болката е отшумяла и инцидентът не е завършил с тежки последици. За бащата обаче преживяното се превърнало в повод за много по-широк въпрос за състоянието на здравеопазването.

Той прави ясно разграничение между лекарите, които възприемат хората като пациенти, нуждаещи се от помощ, и онези, при които според него медицината постепенно се превръща предимно в бизнес.

Лозанов подчертава, че сред българските медици има огромен брой всеотдайни специалисти, които независимо от условията продължават да поставят пациента на първо място. Именно затова той смята, че проблемът не трябва да бъде прехвърлян върху цялото съсловие, а да се говори за конкретните случаи на лошо отношение.

Особено категоричен е бащата по отношение на децата.

Според него те трябва да бъдат национален приоритет и отношението към тях не бива да зависи от това дали родителят разполага с направление, дали посещава частна или държавна болница и колко може да плати.

Той призовава хората да не мълчат, когато виждат проблеми в здравната система.

Според Лозанов страхът да бъде посочен конкретен проблем позволява той да продължи с години. Затова според него за подобни случаи трябва да се говори публично, независимо дали става дума за частно или държавно лечебно заведение.

Разказът му повдига въпрос, който далеч надхвърля конкретния случай: кога пациентът престава да бъде човек, нуждаещ се от помощ, и се превръща просто в поредния „клиент“?

А когато срещу лекаря стои плачещо шестгодишно дете, този въпрос звучи още по-тежко.