Когато имаше ред и дисциплина: Споменът за първото българско ТВУ и до днес стряска възпитаниците му!

„Разумната система от наказания не само е законна, но и необходима. Тя помага да се оформи здравият човешки характер, възпитава чувство на отговорност, тренира волята, човешкото достойнство, умението да се съпротивляваме срещу съблазните и да ги преодоляваме.”
А. С. Макаренко, из „Избрани педагогически произведения” (1-80) Тоталната педагогика на А. С. Макаренко.

Съветският педагог А. С. Макаренко е създател на една твърде интересна педагогическа система, която условно би могла да бъде дефинирана като „тотална педагогика”. В нейната основа е залегнала идеята, че обществото има пълното право да упражни цялостен възпитателен натиск, при това с всички възможни средства върху детската личност, с оглед изграждането на исканите социалнозначими качества у нея. Самата макаренковска педагогика бива създадена като практико – приложно  направление през 20-те и 30-те години на ХХ век в т. нар. „комуни” „Горки” и „Дзерджински”, а обект на съответното педагогическо взаимодействие са деца с девиантно поведение, както и малолетни правонарушители и престъпници. Повечето от тези деца са безпризорни сираци, чиито родители са избити по време на гражданската война в Русия.

И макар, че Макаренко твърди, че удрял само четири пъти свои възпитаници, той разработва в изградените от него комунистически приюти т. нар. система за „възпитание в колектива и чрез колектива.” Именно колективът – бил той съставен и от неукрепнали детски личности, върши цялата възможна „мръсна работа” за превъзпитанието на своите членове.
„Но що е колектив? Това не е просто сбор или група от взаимодействащи индивиди, както учеха педагозите. Колективът е целеустремен комплекс от личности, организирани и обладаващи органите на колектива. А там, където има организация на колектив, там има органи на колектива и въпросите за отношенията едни към други не е въпрос на приятелство, на любов, на съседство, а е въпрос на отговорна зависимост.” А. С. Макаренко, из „Избрани педагогически произведения” (1-244).

Ако се вярва на официалната съветска информация огромна част от възпитаниците на трудовите комуни на Макаренко в последствие стават герои на Съветския съюз, лекари, инженери, офицери и научни работници. Ето защо неговите педагогически практико – приложни концепции намират широко приложение след Втората световна война както в Съветския съюз, така и в „братските социалистически страни.”

Трудововъзпитателното училище в с. Гуцал.

След 9. ІХ. 1944 г. съветските педагогически идеи бързо навлизат в нашата страна. През 1958 г. е приет и влиза в сила действащият и до днес Закон за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, който регламентира както системата от дейности, насочени към превъзпитание на малолетните и непълнолетни правонарушители, така и спецификата на институциите, които са призвани да ги осъществяват. Една от тези институции е Трудововъзпитателното училище.

„Моето дълбоко убеждение е, че момчетата и момичетата стават закононарушители и ненормални благодарение на закононарушителската или ненормална педагогика.”
А. С. Макаренко, из „Избрани педагогически произведения” (1-146)

В края на 50-те години на ХХ век в с. Гуцал, Софийско, с усилията на цялата местна общност е направена нова и модерна за времето си училищна сграда. По същото време, вследствие на одържавяването на земите и животните на местните селски стопани, които са включени в новосъздаденото ТКЗС и започналия огромен поток на миграция към столицата и близките градчета, децата в селото драстично намаляват.

Ето защо, въпреки острата съпротива на учители и хора от Гуцал, през лятото на 1960 г. на сесия на Общинския народен съвет – Долна баня се взема решение за превръщане на новото училище в Гуцал в ТВУ.По този начин, през есента на същата 1960 г., на университетския преподавател Стоев и директор на новото училище, е отредена задачата да създаде първото ТВУ в България, което да работи по разработената от Макаренко възпитателна система.

За кратко време в училището са събрани около 80 деца с различни форми на девиантно поведение от цяла Югозападна България от V до VІІІ клас. Обучението се осъществява по специални образователни програми с акцент върху дисциплината, физическото възпитание и възпитанието в патриотизъм, като може би най-красноречив факт за неговите резултати говори обстоятелството, че за целия период на съществуване на това ТВУ няма нито едно оплакване от хора от Гуцал срещу негови възпитаници.

Трудововъзпитателното училище просъществува в с. Гуцал шест години – от 1960 г. до 1966 г., когато е преместено в с. Лъкатник, а освободената сграда бива превърната в Дом за деца и юноши – интернат за деца сираци и полусираци, от своя страна просъществувал до 2006 г.

Споменът за първото българско ТВУ в с. Гуцал обаче още дълго време преследва обитателите и на интерната.