Когато лозунгите заменят фактите: може ли лъжата да помогне на Украйна?

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Какво твърдят “копейките”? Казват, че конфликтът в Украйна не може да се разреши с по-нататъшни военни действия, че в Украйна има корупция на високо политическо равнище и че има остро вътрешно разделение в украинското общество…
Какво им отговарят евроатлантиците? Казват, че конфликтът може да се разреши с военни действия, че в Украйна няма корупция и че украинското общество е единно в своите етно-политически убеждения.
Проблемът е, че този отговор не се основава на факти, а на морален избор да се подкрепя жертвата и да се осъжда агресора.
Никой нормален човек не би отрекъл валидността на моралния избор да се подкрепя жертвата и да се осъжда агресора.
Но ако такъв избор е съпроводен с отказ да се разсъждава трезво, то лошото е, че моралът се поставя в услуга на безплодното скандиране на лозунги. А това го дискредитира – превръща го пропаганден инструмент.
Ако сериозно заемаш страната на жертвата и действително искаш да помогнеш, непременно трябва обективно да разглеждаш цялостната картина. Истинската помощ се нуждае от истината за реалността.
Тези, които наистина могат да помогнат на Украйна, биха отчели фактите, вместо на всяко “не”, изречено от “копейките”, да отговарят с “да”, и на всяко “да” – с “не”. Това малоумно поведение често изчерпва защитата.
И не е учудващо, че такава защита не дава никакви положителни резултати. Напротив – реторическата битка, надприказването, води до влошаване на ситуацията и все по-масови настроения срещу защитниците.
Без никакво съмнение вината на агресора е установена, но умишленото идеализиране на жертвата прави така, че срещу агресията се повежда борба с лъжа… А точно от морална гледна точка няма как лъжата да победи.
Затова тези, които съвсем правилно са избрали страната на жертвата, трябва спешно да променят подхода си. Иначе е ясно накъде се върви.

Автор: Стоян Радев