Когато той бе шеф на НДК, заплатата му беше 700 евро и дворецът беше на печалба

Когато Христо Друмев беше директор на НДК, заплатата му беше 700 евро. И НДК беше на самоиздръжка, а не с 46 млн.  лева загуба.
Научиха се да крадат след него законно от държавата, по схеми. И най-простата е да се уредят с големи заплати. Дотам им стигат мениджърските умения.То бива, ама чак такава наглост.

Христо Друмев е роден на 7 август 1932 г. в София, в семейство на заможен индустриалец и търговски представител на германска фирма. В България след 9 септември 1944 г. подобен произход не е предимство, а биография, която предизвиква подозрение още преди човек да е казал първата си дума. За мнозина това означава затворени врати. За Друмев – необходимост да се научи да оцелява в система, която трудно прощава „неподходящото“ минало.
След национализацията семейството губи имуществото си. Синът обаче намира път напред. Помагат му образованието, владеенето на чужди езици и онова рядко качество да разбира накъде духа политическият вятър, без да губи способността да се адаптира.
През 1955 г. завършва право в Софийския университет и постъпва в Министерството на външните работи – назначение, което за човек с неговия произход изглежда почти невероятно. Според разкритите по-късно архиви, паралелно с дипломатическата си кариера повече от три десетилетия е агент и секретен сътрудник на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб под псевдонимите „Драганов“ и „Борил“.
Този детайл не е просто любопитна бележка под линия. Без него биографията на Христо Друмев остава неразбираема. Именно тази двойственост обяснява как синът на „капиталист“ стига до дипломатически постове, до Виена и в крайна сметка – до върха на една от най-значимите културни институции в България.
От 1959 г. работи в задграничното предприятие „Техноекспортстрой“, една от структурите, чрез които социалистическа България присъства икономически в Близкия изток и Африка. По-късно е културен аташе в Българския културен институт „Витгенщайн“ във Виена. През 1988 г. се завръща в страната като заместник-генерален директор на НДК, а от юни 1990 г. поема и ръководството на комплекса.

Пост, който ще заема цели 21 години.
Именно тук започва най-интересната част от неговата история.
Под ръководството на Христо Друмев Националният дворец на културата функционира без държавна субсидия. Не като гръмко политическо обещание, а като ежедневна практика. НДК се самоиздържа, организира международни форуми, приема световноизвестни изпълнители, поддържа своите дванадесет зали и покрива разходите си със собствени приходи.
Заплатата на самия Друмев е около 700 евро месечно – сума, която днес вероятно би изглеждала по-скоро като възнаграждение на среден мениджър, отколкото на човек, управляващ най-големия конгресен и културен комплекс в страната.
Министерството на културата не получава дивиденти от НДК. Но и не плаща за неговото съществуване.
Понякога нулата също е успех. Особено когато става дума за държавна институция.
Успоредно с директорския пост Друмев изгражда и още една кариера – толкова необичайна, че звучи като литературна измислица.

Спортният бридж.
Самият той обича да повтаря: „Играта е по-съвършена от живота.“ А резултатите му дават право да го казва. Печели две световни титли – в Лил през 1998 г. и в Монреал през 2002 г., оглавява Българската федерация по бридж и се превръща в един от най-успешните български състезатели в този интелектуален спорт.
Световен шампион по бридж и генерален директор на НДК едновременно. Комбинация, която трудно ще откриете в учебниците по управление, но очевидно е работила.
През годините получава орден „Стара планина“ първа степен, орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен и френско държавно отличие за заслуги към културата.
До него неизменно стои съпругата му – проф. Емилия Друмева, един от най-авторитетните български конституционалисти. Именно тя съобщава новината за смъртта му пред БТА с думите:
„Христо Друмев бе неуморен радетел за българската култура, за спортния бридж и вдъхновен патриот.“

На 4 май 2011 г. правителството на Бойко Борисов освобождава Друмев и цялото ръководство на НДК. Следват нови директори, различни управленски модели, държавно финансиране и финансови проблеми, които през годините водят до натрупването на значителни загуби.
Сравненията са неудобни. Именно затова рядко се правят на глас.
Христо Друмев умира на 28 юни 2023 г. на 90-годишна възраст.
След себе си оставя биография, пълна с противоречия – син на капиталист и агент на Държавна сигурност, дипломат и бридж шампион, държавен човек и прагматичен мениджър.