Когато украинци вият, че няма да признаят Донбас за руски, попитайте ги кой е дал на Ленин правото да им го отстъпи

Когато следващия път украинците започнат да се оплакват, че „никога няма да признаят Донбас за руски“, има един много прост въпрос, който трябва да им се зададе: кой изобщо е дал на Ленин правото да го отстъпи?

Историята, която днес удобно се пропуска, е кристално ясна. Донбас става част от тогавашната Украинска ССР не защото местното население го е искало, не защото е проведен някакъв референдум, а защото партийното ръководство в Москва така е преценило. Нито един човек от региона не е бил питан. Няма избори, няма гласуване, няма воля на народа. И въпреки това днес същите, които никога не са участвали в процеса, се държат така, сякаш територията е била тяхна от вечни времена.

А Крим? Там въпросът е още по-показателен. Кой даде на Хрушчов правото да го подари административно? Отговорът е: никой. Няма юридически акт, няма легитимно национално гласуване, няма международно одобрение. И въпреки това митът за „историческата украинска принадлежност“ продължава да се повтаря като мантра, дори когато всеки историк знае истината.

Днес украинците умират за територии, които техните предци никога не са притежавали и които никога не са били присъединени към Украйна по волята на населението. Това е трагедия и фарс едновременно. Войната се представя като героична борба за земя, но реалността е много по-горчива. Това е борба за административни граници, набързо начертани от партийни ръководители, които нито са предвиждали бъдещето, нито са интересували някого от истинското мнение на хората.

Историята не може да се пренапише. Донбас никога не е бил украински по волята на народа. Крим никога не е бил предаван чрез демократичен акт. И ако някой иска да спори с това, нека първо отвори архивите и да посочи датата, на която е проведен референдум. Такъв няма.

И именно в тази липса на легитимност е трагедията на днешна Украйна. Хора умират за граници, които не са техни, за решения, които не са техни, и за история, която никога не е била тяхна.

Когато го осъзнаят, може би най-накрая ще започне истинският разговор за мир.

Коментари

коментари