Кой победи? Победата има много бащи, но Дондуков 2 вече има една стопанка

Категорично
известно е вече кой завзе президентския
пост. За пръв път нашата република ще
има главнокомандващ жена и по стар
български обичай е ясно кой ще се
разпорежда оттук нататък в дома ни.
Въпросът обаче кой всъщност победи в
предизборната надпревара, все още е
предмет на често нечистоплътни дискусии
и анализи – нямат спокойствие политическите
ни евромногобойци. Потвърждава се
старата историческа истина, че победата
винаги и всякога е имала много бащи.

Радев,
съвсем в реда на нещата, заслужено
вървеше до своя фаворит в следизборните
часове, оставяйки своите „инфлуенсъри“
да разпространяват нужната му вест, че
на втория вот Прогресивна България е
мобилизирала своите партийни редици и
е допринесла съществено за победата.
Не му личеше да е допуснал дори, че
неговите привърженици, които при първия
вот са се били позамислили, все пак са
решили, без да ги подканят, по своя воля
да подкрепят Йотова. И то до голяма
степен авансово и не само заради това,
че е била вицепрезидент на Радев. Да
твърдиш обаче, че заслугата е на партия,
която нито съществува, нито е
ясно
що за политическо формирование ще бъде,
това, бих казал, мяза по-скоро на мъгливо
заглавичкване с търсене на следизборни
дивиденти, но без особен контекст за
бъдещето.

Костадинов
и той се изтъпани със своето наглед
витиевато решение да не се гласува за
опонента на Йотова, но не си прехапа
езика да каже простичко, че призовава
своите да гласуват за нея. Ако трябва
да отдадем дължимото на някого, то е на
Волгин, неговия кандидат вицепрезидент,
който обедини доста умни хора около
себе си. За тях изборът още в предизборната
борба беше ясен, че по-умно ще е да се
гласува за другия, по-перспективния,
европейски подпечатания кандидат,
Илияна Йотова.

Неочаквано,
но както обикновено поръчково, се пусна
мълвата, че и ГЕРБ под някакво внушение
Борисово е дал гласове за президентката.
Върхът на сладоледа беше, че даже в
турските махали и паланки немалко хора
са гласували за Йотова. Някой го отдаде
на някаква тайнствена, подкрепяща
позиция на едноличния господар в тези
територии – един вид подписан чек за
бъдещето. А може да си го обясним и с
нещо друго, а именно, че там все още се
намират симпатизанти на Ахмед Доган,
гледащи реално на нещата и оценяващи
правилно обстановката. Те, след като е
паднала категоричната забрана, са
посмели да дадат гласовете си за Йотова.

От цялата
работа излиза, че само ПП и ДБ са гласували
категорично за техния си кандидат. Дали
обаче е така, също е малко преждевременно
да се твърди. Чухме абсолютно откаченото
твърдение на Асен Василев, че Гюров бил
увеличил два пъти гласовете си. Този
човек винаги е бил слаб по математика
и освен по време на бюджетните разправии
го е доказал и във всичките си останали
бизнес начинания. Как няма да удвои
Гюров резултатите си, като останаха
само двама кандидати при тази мижава
активност на гражданите. Пак обаче се
появиха някакви поръчкови изявления
от медийни влъхви, че, видите ли, крайната
опозиция по този начин била мотивирала
допълнително граждани в подкрепа на
Йотова.

Като
ги слуша човек всичките тези работи,
съвсем логично би могъл да се запита, а
всъщност има ли
някой
да е гласувал лично за Йотова, без да се
влияе от другите въздействащи му
политически, псевдополитически и
обществени разни формации? Точно тук е
моментът, без да търсим разни зарити
кучета, простичко да кажем и то на нашия
език, че победата си я взе Илияна. Нашата
Илияна, която винаги е била курназ човек,
защитавала името си от партийно до
демократично време и през него до
европейското си присъствие и до
държавническия пост. Навсякъде е била
човекът, който твърдо е следвал своите
принципи. Показателно в това отношение
са паническите статии, които се появиха
за нея в западната преса, че, представете
си, в България президентството е взето
от руско ориентиран, антиукраински
настроен президент. Оплюването в случая
е може би най-действащата реклама за
хората, непознаващи Йотова. Знаят в
Брюксел, проучили са всичко и не им е
съвсем таман, какво чудо се задава в
тяхното лоно, нещо като балкански
вариант на Мелони. Далеч не толкова
послушно и не толкова привързано към
брюкселския начин на водене на политика.
Неслучайно вече хората, къде на шега,
къде на истина, казват, че е победила
президентката на мира. Защото другият
опонент беше ясно на какви позиции е,
след като самоволно и еднолично подписваше
разни договори, страх да те хване, за
колкото се може по- бързо вклйчването
ни във военния конфликт.

Сигурно
няма да е леко на нашата президентка,
но тези от нас, които я познават в
предишното й битие от много години,
знаят, че едва ли ще се намери някой
който да твърди, че има кой да й каже
какво да прави, без тя да го е решила
сама. Проплакванията на опозицията, че,
видиш ли, Радев си укрепи категорично
властта и едва ли не си има послушна
президентка, май ще са доста и прибързани
съждения.

Имам
един познат, който за всичко, което го
запитам, дори и да е подготвен, за всеки
случай отговаря „ще видим“. А когато
подобно поведение го слуша такъв
фаталист, какъвто съм аз, освен да
потвърдя казаното от приятеля, ми остава
да добавя само едно – „Дано!“ Стискаме
палци на новия ни президент, с надеждата
да видим наистина и за пръв път, не само
заради половата разновидност, най-после
един отговарящ на интересите и мислите
ни държавен глава на нашата многострадална
република.