Кой стои зад името Пирогов? Историята на руския хирург, който промени България завинаги
Всички знаем за УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Всички сме чували за нея. Колко от нас обаче знаят кой се крие зад инициалите „Н. И.“?
А въпросният „Н. И.“ е всъщност Николай Иванович Пирогов, който е признат за най-добрия военен хирург в света. Роден е на 25 ноември 1810 г. в Москва и едва на 14-годишна възраст влиза в медицинския факултет на Московския университет. А на 26 години вече е професор по хирургия. Той е сред създателите на военната полева хирургия, като е бил на фронта по време на три големи войни – Кримската, Френско-пруската и Руско-турската.
Николай Пирогов е учен със световна слава, наричан е диагностик номер едно в Европа и водещ специалист в областта на анатомията и анестезията. Създава хирургичната школа на Русия и първата в света научна школа по модерна хирургия. Автор е на оперативни техники, които се прилагат и до днес. За пръв път в световната хирургична практика въвежда стерилизацията чрез изваряване на хирургичните инструменти и дрехи за операция. Той за пръв път в света въвежда и гениалната по своята простота и функционалност гипсова превръзка на счупените крайници.
Навъртял е 700 км у нас
Три години преди да умре, Пирогов пристига в България
в разгара на Руско-турската война. Идва по изричното настояване на цар Александър Втори, който може да не харесва либералните му убеждения, но осъзнава, че като специалист той ни е нужен. Така вече болният и възрастен Пирогов изминава с каруца и шейна около 700 км, за да оперира войници от фронта между реките Вит и Янтра. Посещава 22 населени места, където лично лекува и оперира много българи. И то абсолютно безплатно. Основната му болница е в свищовското село Горна Студена, където се намира главната квартира на руското командване и където днес има музей в негова чест. На запад от Главната квартира е била разположена 67-а Военнополева болница с множество палатки,където са се лекували ранените войници при Шипка, Плевен, Източния фронт срещу османските сили в Североизточна България. Там за тях са се грижили група лекари. Болницата е била посещавана два пъти от професор Пирогов, който е давал указания за лекуването на болните. Второто му посещение е било по време на епидемията от коремен тиф, от който – а не от раните си, са починали много от лекуваните в болницата ранени войници и офицери. В средната част на селото е Братската могила – гробище, кодето са погребани над 3000 войници и офицери.
Впоследствие Братската могила е превърната в парк. Местността е известна под името
„Руските гробища“.
Пирогов въвежда у нас медицинската сортировка – разпределение на ранените според тежестта на травмата. За първи път прилага гипсовите превръзки при счупвания на крайниците, подобрявайки зарастването и снижавайки инвалидността. По негова инициатива се създават групи от милосърдни сестри, които да помагат на лекаря на фронта. Безценен е опитът му и с етерната наркоза, която прави още по време на Кавказката война и доразвива у нас.
Последните години от живота си Пирогов прекарал в имението си Чери край Виница. Умира на 5 декември 1881 г. Малко преди смъртта си прави още едно откритие – предлага нов начин за балсамиране на мъртвите. По тази техника тялото на Пирогов е балсамирано и се съхранява и до ден-днешен в специална крипта в църквата на село Вишня.
В България никога не забравят стореното от него. В чест на Николай Пирогов са издигнати 26 обелиска, три ротонди и паметник в Скобелевия парк в Плевен. На мястото на военновременната болница в плевенското село Бохот е изграден парк-музей на името на великия хирург. Под влиянието на Пирогов е основан Българският червен кръст през 1885 г. Организацията прераства през 1900 г. в болница „Червен кръст“, която става и основна база на спешната помощ в България. А през 1950 г. „щафетата“ се поема от УМБАЛСМ „Николай Иванович Пирогов“.
Post Comment