Който има очи, ще види, който има уши, ще чуе
Паметникът на свободата на връх Шипка най-после е в процес на основен ремонт след десетилетия проблеми, бюрократични спънки и постепенно влошаване на състоянието му. А демонтираните каменни плочи, които предизвикаха бурни реакции в социалните мрежи, не са част от разрушаване на монумента, а от планираните възстановителни дейности.
Историята зад ремонта обаче се оказва почти толкова невероятна, колкото и дългото чакане за него.
В продължение на десетилетия Паметникът на свободата е страдал от влага, корозия и повреди по конструкцията. Вътрешността на монумента е била засегната от мухъл, проникваща вода и замръзване през зимните месеци. При ниски температури водата в градежа замръзва, разширява се и постепенно разрушава фугите и каменните елементи.
Съобщавано е дори за падане на големи късове от конструкцията, което допълнително е показвало необходимостта от сериозна намеса.
Оказва се обаче, че преди да започне истински ремонт, институциите е трябвало да решат един почти абсурден административен проблем.
Цели 84 години след официалното си откриване Паметникът на свободата не е разполагал с акт за собственост.
Документът за публична държавна собственост е издаден едва на 12 февруари 2018 г.
Още по-невероятно е, че територията около един от най-разпознаваемите български национални символи в административната документация се е водела като пасбище.
За да бъде решен проблемът, ръководството на Националния парк-музей „Шипка – Бузлуджа“ предприема процедура за заснемане и нанасяне на паметника в кадастралната карта. Едва след приключването на тези административни действия монументът официално става актив на музея.
Това обаче е само началото.
Следват нови години на процедури, съгласуване, документация и подготовка на проекта. Разрешението за строеж е издадено през 2023 г., но и след това реалното начало на ремонта не идва веднага.
Така се стига до септември 2026 г., когато възстановителните работи най-после започват.
Особено внимание предизвика демонтирането на плочите от северното стълбище. Снимки от обекта породиха опасения, че оригинални части от паметника се премахват или унищожават.
Според обясненията от място обаче плочите са внимателно подредени и номерирани, за да могат впоследствие да бъдат върнати точно на старите им места.
Причината за демонтажа е състоянието на основата под тях.
Под стълбището се намира насип от обикновени камъни, пясък и хоросан, който с годините е пропаднал и вече не осигурява необходимата стабилност. Именно този компрометиран слой трябва да бъде премахнат и заменен със здрава основа.
След укрепването плочите трябва да бъдат поставени обратно.
От Националния парк-музей „Шипка – Бузлуджа“ са публикували и огромен обем документация по проекта, наброяващ близо 1000 страници, с която се описват планираните дейности.
Историята на ремонта показва колко трудно понякога се оказва опазването дори на най-значимите национални паметници. Шипка е един от символите на българската свобода, но десетилетия наред около състоянието на монумента се натрупват проблеми, които остават нерешени.
Сега предстои най-важната част – работата действително да бъде извършена качествено и реставрацията да запази автентичния облик на светинята.
Защото след цялата шумотевица около демонтираните камъни окончателната оценка няма да бъде дадена от снимките по време на ремонта, а от състоянието на Паметника на свободата, когато дейностите приключат.
И тогава ще стане ясно дали старото правило отново ще се окаже вярно:
Който има очи, ще види, който има уши, ще чуе.



Post Comment