Кокаиновият трезор на Брендо: милиони в брой, тайни сейфове и швейцарската следа

Милиони в брой, банкови сейфове в Цюрих, фиктивни дружества и сложна мрежа за прехвърляне на средства. Това е картината, която се очертава от публикувано разследване за финансовите операции на хора, свързвани с Евелин Банев-Брендо.

Според представената информация в продължение на години значителни парични потоци са преминавали през Швейцария, а в центъра на схемата се оказва една от най-известните банки в страната – Credit Suisse.

Разследването се позовава на материали от съдебни производства в Швейцария и описва механизъм, при който големи количества кеш първоначално били съхранявани в банкови сейфове, след което постепенно постъпвали по различни сметки.

Ключова роля според материалите имала българска банкерка, работила с клиенти от Източна Европа в Цюрих. Твърди се, че тя познавала част от хората от българските бизнес и спортни среди и впоследствие се превърнала във важна връзка между клиентите и банковата система.

Парите пристигали директно в брой. Куриери носели пътнически чанти и сакове, пълни с банкноти, които впоследствие били преброявани и депозирани.

Според описаното в съдебните материали първоначално били наемани банкови сейфове на името на доверени лица. В тях се съхранявали големи суми, а по-късно средствата били прехвърляни към сметки на различни дружества.

За произход на част от парите били представяни договори за сделки с недвижими имоти и документи, свързани със строителен бизнес.

Мащабът на финансовите операции е впечатляващ. В материалите се посочва, че между 2004 и 2008 г. през разглежданите структури са преминали над 140 милиона швейцарски франка.

Именно огромните количества кеш впоследствие попадат под вниманието на разследващите.

В съдебните производства е описана практика, при която служители в банката прекарвали часове в преброяване на огромни количества банкноти. Машините за броене дори блокирали заради състоянието на използваните купюри.

Credit Suisse дълго време защитаваше позицията, че банката е била подведена от добре организирана престъпна структура. През 2022 г. обаче швейцарски съд постанови присъда срещу банката във връзка с недостатъци в контрола срещу прането на пари.

По-късно делото премина през нова съдебна фаза след придобиването на Credit Suisse от UBS.

В решение от март 2026 г. част от юридическата картина беше променена. Производството срещу починалата българска банкерка беше прекратено, а UBS като правоприемник беше оправдана по разглежданата част от обвиненията за институционална отговорност.

В същото време присъдите срещу отделни участници във финансовата верига останаха.

Български гражданин, обозначен в съдебните документи с инициала „C.“, е осъден на 26 месеца лишаване от свобода, частично условно, за участие в престъпна организация и квалифицирано пране на пари за действия между 2005 и 2009 г.

Според материалите той имал ключова роля в логистиката, включително при движението и физическото доставяне на парите.

Друга фигура, обозначена като „E.“, получава условна присъда от четири месеца и 15 дни за подпомагане на престъпната организация.

Така постепенно се разкрива мащабна финансова инфраструктура, чрез която огромни количества кеш са превръщани в банкови активи и инвестиции.

Схемата според разследването следвала сравнително проста логика: кешът пристигал в Швейцария, попадал в банкови сейфове, впоследствие се насочвал към различни сметки и дружества, а накрая можел да се появи като привидно законен инвестиционен капитал.

Случаят се превръща в един от най-интересните примери за това как международна банкова система, офшорни структури, посредници и огромни количества пари в брой могат да бъдат вплетени в една трансгранична финансова мрежа.

А разкритията не приключват дотук.

Следващата част от историята отвежда към друга известна швейцарска банка – Julius Baer, отказан куфар с пари, тайни срещи в София и куриер, заловен на границата с милиони евро в брой.