Коледното „чудо“ на Денков: един костюм, една питка и една дисертация за двама

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Коледа е време за уют, семейна топлина и… строг официален етикет, ако питате бившия премиер Николай Денков. Социалните мрежи бяха „затоплени“ от една снимка, която изглежда толкова естествено, колкото и дебат в Народното събрание. На нея виждаме академика, седнал у дома пред скромна трапеза, но стегнат в неизменния си костюм. Изглежда, че за Денков няма разлика между заседание на Министерски съвет и чупенето на коледната питка. Редът и протоколът са над всичко, дори когато в чинията те чака боб с кисела краставица.

Докато Асен Василев вероятно вече е на втората пържола и не иска и да чуе за „пишман академика“ и неговите диетични маниери, ние решихме да погледнем под коричката на тази коледна идилия. Защото, както се казва, дяволът е в детайлите, а в случая с фамилия Денкови – в библиографията.

В духа на Коледа, в семейство Денкови споделянето е издигнато в култ. И не става дума само за споделяне на трапезата, а за нещо далеч по-ценно – научния труд.

Историята започва като коледна приказка през 2005 г., когато Славка Чолакова става доктор с дисертация за емулсиите и протеините. Всичко е надлежно отразено в регистрите на НАЦИД. Истинският коледен дух обаче се проявява четири години по-късно, през 2009 г., когато Николай Денков решава да стане професор. Вместо да „пече“ нов научен труд, той сякаш прилага принципа на рециклирането и използва същите разработки за своята хабилитация във Фармацевтичния факултет на Софийския университет.

Тематиката на изследванията на г-жа Чолакова се припокрива с тази на Денков толкова плътно, че трудно може да се разбере къде свършва ученикът и къде започва учителят. Би било симпатично, ако научната новост не беше идентична. Обикновено ученикът заимства от учителя, но тук „научният ръководител“ Денков решава да се подслади с труда на докторантката си. Малко неморално? Може би. Но пък колко икономично.

В Библията, в Евангелието от Матей, се разказва как Иисус нахранил пет хиляди души с пет хляба и две риби. В академичния регистър на семейство Денкови виждаме подобно чудо. С един и същи списък от автори се „нахраниха“ няколко кариери.

Ако се проследят публикациите им, името на Николай Денков неизменно върви в комплект със Славка. Списъците с автори са толкова дълги, че приличат на опашка за банани от времето на социализма и става трудно да се определи кой точно какво е допринесъл. Оказва се, че нито Денков, нито Чолакова имат самостоятелни научни публикации. Всичко е на едро, в духа на колективния уют.

Законът за развитие на академичния състав ясно казва, че дисертационният труд се подготвя самостоятелно. Но в света на „пишман академиците“ законите са за другите, а за избраните костюмът и научната титла са просто аксесоари към коледната снимка.

Как е възможно толкова учени да извървят хабилитационни процедури с едно и също изследване по един и същи проект? Това е въпрос, на който научната общност тепърва ще търси отговор, докато Денков внимателно внимава да не капне сос от боба върху единствения си официален костюм.

И така, докато чакаме пържолите, остава да се чудим кое е по-трайно – стабилността на емулсиите в труда на г-жа Чолакова или стабилността на костюма на г-н Денков пред обектива. Весели празници и внимавайте със „заимстването“, не само от чиниите, но и от дисертациите.