Колко е хубаво да гледаш как Борисов и Пеевски губят почва под краката си! Радев връща нормалността в държавата

Има нещо изключително приятно в последните политически събития в България. Не само защото страната най-после има правителство с ясна политическа отговорност, а и защото за първи път от дълго време насам хората, свикнали да се разпореждат с държавата като със своя собственост, изглеждат сериозно притеснени. И това си личи. Личи от реакциите на Борисов, от нервността на Пеевски, от истеричните коментари в определени медии и от непрекъснатите опити да бъде дискредитирано всичко, което прави Румен Радев и „Прогресивна България“.

Колкото повече се чуват тези вопли, толкова по-ясно става, че нещо действително се променя.

Години наред българското общество наблюдаваше един и същ политически спектакъл. Едни и същи лица, едни и същи зависимости, едни и същи задкулисни договорки и едно постоянно усещане, че независимо кой печели изборите, определени кръгове винаги остават недосегаеми. Държавните институции твърде често изглеждаха безсилни пред политическото влияние, а справедливостта се превърна в обещание, което непрекъснато се отлага.

Сега ситуацията е различна. Румен Радев вече не е само политик, който критикува отстрани. Той носи отговорността да управлява и да покаже, че промяната може да бъде превърната в конкретни действия.

И точно това очевидно изнервя хората, които години наред се чувстваха комфортно в стария модел.

Особено показателни са реакциите на медийните среди, които последователно защитаваха политическото статукво. Наблюдава се истинско надпреварване кой по-гръмко ще обяви поредната катастрофа, кой по-бързо ще намери повод да атакува правителството и кой ще представи всяка стъпка към промяна като заплаха за държавата.

Човек действително може да изпита удоволствие, наблюдавайки този политически и медиен шум. Защото когато Борисов и Пеевски са принудени да реагират на действията на управляващите, вместо да определят дневния ред на държавата, това само по себе си е сериозна промяна.

Разбира се, критиката към всяко правителство е нормална част от демокрацията. Но има огромна разлика между журналистика, която търси истината, и медийно поведение, което изглежда като постоянна политическа защита на определени интереси.

Най-голямото изпитание обаче тепърва предстои – съдебната система.

Румен Радев още при представянето на приоритетите на „Прогресивна България“ постави един от най-важните въпроси пред страната: смяната на състава на Висшия съдебен съвет и избирането на нов легитимен главен прокурор.

Това не е някаква второстепенна административна задача. Това е въпрос за бъдещето на българската държавност.

Правителството вече представи визия за цялостна съдебна реформа. Предвиждат се промени в Закона за съдебната власт, по-високи критерии за магистратите, по-добра отчетност и прозрачност при избора на ръководителите на ключовите съдебни институции.

Именно тук се намира един от най-големите залози за България. Новият легитимен главен прокурор не трябва да бъде човек на Радев, Борисов, Пеевски или която и да било политическа сила. Той трябва да бъде човек на закона. Но за да се случи това, трябва да бъде прекъснат порочният модел, при който прокуратурата се превръща в обект на политически подозрения и обществено недоверие.

Не е трудно да се разбере защо перспективата за такава промяна предизвиква толкова нервност. Ако институциите започнат да работят независимо, ако обществените поръчки се проверяват, ако публичните средства се управляват прозрачно и ако разследванията стигат докрай, старите политически привилегии могат да се окажат недостатъчни за защита от закона.

Радев вече заяви, че няма да се откаже от усилията правоохранителните органи да стигнат до върха на олигархичната пирамида. На 21 октомври той говори и за загубата на контрол върху финансовите потоци и обществените поръчки от страна на Борисов и Пеевски. Това са сериозни политически послания, които трябва да бъдат последвани от конкретни, законни и проверими действия.

И тук идва най-важното: България не се нуждае от поредния политически спектакъл. Нуждае се от държава.

Нуждае се от институции, които не се огъват пред силните на деня. От прокуратура, която не подбира случаите според политическата им цена. От администрация, която работи за гражданите, а не за партийни покровители. От икономика, в която успехът зависи от предприемчивостта и труда, а не от близостта до властта.

Точно затова подкрепата за усилията на Румен Радев и „Прогресивна България“ има толкова голямо значение. Не защото някой политик трябва да получи безусловен имунитет срещу критика, а защото промяната на един дълбоко вкоренен модел изисква политическа воля, последователност и обществена подкрепа.

Разбира се, хората ще оценяват Радев по резултатите. И трябва да го правят. Но нека не забравяме колко дълго чакахме някой действително да постави въпроса за демонтажа на олигархичните зависимости в центъра на държавната политика.

А дотогава нека наблюдаваме внимателно реакциите на онези, които толкова години се чувстваха недосегаеми. Техният гняв, нервност и непрестанни атаки няма да заменят необходимостта от отговорност и отчетност.

България има нужда от нормалност. От справедливост. От институции, които принадлежат на гражданите, а не на политически и икономически кръгове.

И ако днес някой се чувства застрашен от тази перспектива, това не е причина тя да бъде спряна.

Напротив – причина е да бъде осъществена докрай.

Пълна подкрепа за Румен Радев и „Прогресивна България“ в усилията за връщане на нормалността, справедливостта и държавността в България!

http://osata.bg