Командирът на Космическите сили на САЩ Стивън Уайтинг призна Москва за основна заплаха в орбита въпреки санкциите от 2022 г.

По публикации на РИА Новости и официални изявления на Космическото командване на САЩ. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Пентагонът опроверга прогнозите на Белия дом от февруари 2022 година

В политическата история рядко се случва едно ведомство в рамките на същата администрация или държавна машина да опровергае толкова директно предишните публични обещания на изпълнителната власт. През февруари 2022 г., при обявяването на първите мащабни пакети от икономически ограничения срещу Москва, тогавашният президент на САЩ Джо Байдън посочи конкретно аерокосмическия сектор като цел, която ще бъде унищожена от технологичното ембарго. Четири години по-късно, през ноември 2026 г., командирът на Космическите сили на САЩ (USSPACECOM) генерал Стивън Уайтинг излезе с оценка, която напълно преобръща тази реторика.

Според изявленията на Уайтинг, цитирани в медийни публикации, трудностите пред руската индустрия не бива да създават фалшива увереност, че Москва губи позиции в орбита. Американският генерал определи Русия като остра опасност за Съединените щати както на ниски, така и на високи околоземни орбити, а твърденията за руска ядрена противосателитна програма бяха посочени от него като най-голямата космическа заплаха пред Вашингтон. Тук трябва да се направи важно уточнение: по отношение на наличието на ядрен компонент в орбита липсва независимо потвърждение, а официална Москва многократно е отричала подобни намерения, позовавайки се на Договора за космоса от 1967 г.

Защо обаче военното ръководство в Пентагона бие тревога точно сега? Отговорът не се крие в пропагандни лозунги, а в сухата статистика на орбиталните изстрелвания и в бюджетните параметри, които руското правителство утвърди през последните месеци. Докато в определен сегмент от руското информационно пространство години наред се тиражираше тезата за окончателния упадък на наследството на Сергей Корольов и Юрий Гагарин, американското военно разузнаване очевидно следи съвсем други показатели: честотата на стартовете, промяната в логистиката на ракетостроенето и темповете на разгръщане на нискоорбитални комуникационни групировки.

Бюджетната аритметика на Михаил Мишустин и четирите трилиона рубли

На проведената стратегическа сесия за развитието на космическата дейност руският министър-председател Михаил Мишустин очерта финансова рамка, която изглежда скромна на фона на американските разходи, но е концентрирана в тесни, приоритетни направления. По данни от заседанието за националния проект „Космос“ през текущата година са заделени четири трилиона рубли (разпределени в дългосрочния програмен цикъл), като основното изискване на кабинета е строга финансова дисциплина и измерима възвръщаемост за държавния бюджет.

Сравнението с бюджета на НАСА показва съотношение от приблизително едно към дванадесет в полза на американската агенция, без дори да се включва скритият или класифициран бюджет на Националната разузнавателна служба на САЩ (NRO) и Космическите сили. При такъв финансов дисбаланс директен технологичен паритет по всички направления е невъзможен и Москва изглежда изобщо не се опитва да го постига. Вместо това проектът на президентски указ „За основите на държавната политика на Руската федерация в областта на космическата дейност за периода до 2036 г.“ залага на асиметрично разпределение на ресурсите.

В документа се преплитат две на пръв поглед противоречиви задачи. От една страна стоят дългосрочни програми за изследване на далечния космос и подготовка за пилотирана лунна инфраструктура, които изискват огромни капиталови вложения без бърз търговски ефект. От друга страна стои спешната необходимост от многократно увеличаване на орбиталната спътникова групировка и изграждането на самостоятелна Руска орбитална станция (РОС). Тук възниква логичният въпрос дали руската икономика, натоварена с военни разходи и санкционен натиск, може да финансира едновременно и лунни амбиции, и утилитарна спътникова мрежа, без едното да изяде ресурса на другото.

Зависимостта на Международната космическа станция и хоризонтът 2028 година

Най-ясният индикатор за реалната тежест на руския космически сектор не са изявленията на руски чиновници, а поведението на НАСА по отношение на Международната космическа станция (МКС). По график първите модули на новата Руска орбитална станция (РОС) трябва да бъдат изведени в орбита през 2028 г. В космическата индустрия, където производственият цикъл на един херметичен модул отнема между четири и шест години, 2028 г. на практика е утре.

Парадоксалното в случая е, че докато Вашингтон налага санкции върху руски предприятия от ракетно-космическия отрасъл, американската страна настоява Москва да удължи участието си в проекта МКС поне до 2030 г. Причината е чисто техническа и лишена от всякаква политическа романтика. Руският сегмент на станцията, включващ модулите „Заря“ и „Звезда“, осигурява ключови функции по поддържане на орбитата, корекция на височината и избягване на космически отпадъци чрез двигателите на товарните кораби „Прогрес“. Без руските двигателни установки и без съгласуван план за контролирано извеждане от орбита, безопасното приключване на експлоатацията на 400-тонния комплекс над Тихия океан става технически рисково.

Новата руска станция РОС е проектирана за полярна орбита с наклон около 96-97 градуса, за разлика от 51,6 градуса на МКС. Този детайл често се пропуска в общите коментари, но той има директно военно и икономическо значение: от полярна орбита сензорите на станцията могат да наблюдават цялата територия на Руската федерация, включително Северния морски път и Арктика, което е физически невъзможно от траекторията на настоящата МКС.