„Комунистите и руснаците избиха цветът на нацията“: На снимката точно „цветът“ – проф. Богдан Филов – министър-председател и Стефан Клечков – юрист и водач на младежката организация „Бранник“. Никакви нацистки символи, никаква идеология – просто гимнастика. Да не си помислите нещо друго
„Комунистите и руснаците избиха цвета на нацията“
На снимката – цветът на нацията. Не, не се шегуваме. Това са проф. Богдан Филов – министър-председател на Царство България, и Стефан Клечков – юрист и водач на младежката организация „Бранник“. Двамата са заснети на събор, вероятно рано сутринта, защото в момента правят утринна ведрина. Никакви нацистки символи, никаква идеология – просто гимнастика, дух и тяло в синхрон. Да не си помислите нещо друго.
Но тези хора – образовани, западно ориентирани, със самочувствие на държавници и мисъл за бъдещето на България – са точно онези, които комунистите и техните съветски господари не можеха да търпят. След 9 септември 1944 г. новата власт не губи време. Професорите, юристите, офицерите, интелигенцията – всички, които представляват националния елит – са обявени за „врагове на народа“. Народният съд ги осъжда набързо. Богдан Филов – разстрелян. Клечков – също. Без право на защита, без възможност за обжалване. Защото истинската вина на тези хора не е в конкретни действия, а в самото им съществуване – в това, че въплъщават един друг, независим и достоен образ на България.
„Цветът на нацията“ – това не е куха фраза. Това са хора, които имат образование, морал, лидерство. Те не маршируват в строй под съветски знамена. Те не изпращат децата си в комсомолски лагери. Те говорят немски, френски, латински. И точно затова трябваше да бъдат унищожени – защото са непреклонна бариера пред простащината, покорството и идеологическата посредственост, които новата власт искаше да наложи.
Днес можем да се усмихнем на стара снимка, да я обявим за куриозна – „виж ги тия, правят ведрина“. Но зад тази снимка стои трагедия. Не само лична, а национална. Защото когато избиеш цвета, оставаш само с плевелите. А после се чудиш защо държавата ти не расте.
Post Comment