Конституцията над всичко: Референдум за еврото е наше право, не молба
На феновоте и лобистите на еврото трябва да им стане ясно, че те са живи само, докато всички зачитаме и изпълняваме Конституцията…
Бордът не ни ангажира да приемем неговата резервна валута за национална! Можем да го отменим по всяко време, ако решим, че ни е изгодно, без да напускаме ЕС! А ЕЗ се напуска само с напускане на ЕС!
Максималната обезценка в ЕРМ2 е 15% и всеки може да обърне своите спестявания, в каквото пожелае преди обезценката. Но обезценката е задължителна, защото за периода 1990-2024 сме натрупали отрицателно търговско салдо над 34 млрд щатски долара, което е финансирано с дълг в чужда валута. Затова феновете на борда и еврото трябва да си заложат имането и органите и да почват да плащат по този дълг!
Понятието за суверенитет, залегнало в чл. 1, ал. 1 – 3 от Конституцията на Република България, има основополагащо значение за конституционния ред. Там изрично се постановява, че властта произтича от народа, който я упражнява пряко и чрез органите, предвидени в тази Конституция, а никоя част от народа, политическа партия или организация не може да си присвоява осъществяването ѝ.
Според чл. 1, ал. 2, народът има право да упражнява властта си непосредствено, което включва механизмите на пряко участие като референдума. Следователно, волята на суверена не само че има юридическо значение, но тя превъзхожда обикновената конституционна норма, защото е източник на самата Конституция.
Оттук следва, че:
Народът като суверен има право да се произнася по всички въпроси, отнасящи се до бъдещето на страната, включително и дали да приеме обща валута – каквато е еврото – дори когато такова задължение произтича от международен договор, защото именно суверенът е дал съгласие за този договор чрез своите представители и има право да го оттегли.
Член 5, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията постановяват върховенството на Конституцията спрямо всеки противоречащ ѝ акт и обвързващата сила на правото, включително и международните договори. Но суверенът стои над самата Конституция, защото е източник на нейния авторитет. Само народът може да я изменя чрез Велико народно събрание или референдум (в определени рамки) – което е още едно доказателство за неговата върховна роля.
Следователно, връщането на предложение за референдум, формулирано от президента и свързано с фундаментален въпрос за валутната, а оттам и икономическата и политическата самостоятелност на Републиката, не може да се основава само на формални пречки, свързани с международноправни ангажименти, ако това действие отнема на народа правото да се произнесе по съдбоносен въпрос.
Акт на Народното събрание или дори на Конституционния съд, който възпрепятства изразяването на народната воля чрез референдум, може да бъде тълкуван като неконституционно присвояване на суверенитет, в противоречие с чл. 1, ал. 3 от Конституцията.
Заключение:
Нито международен договор, нито решение на Народното събрание, Министерския съвет или Конституционния съд може да има върховенство над волята на суверена. Ако народът желае да преосмисли задължението за приемане на еврото – той има неотменимо право да го направи чрез демократична процедура, включително референдум. Отказът да бъде допуснат такъв акт е държавна измяна и заслужава осъждане и преследване с цялата строгост на закона! @всички



Post Comment