Кошмарът в село Ягода – срам и позор за българите

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

2025 година, България, страна от Европейския съюз, наскоро приета в Шенгенското пространство, на която след шест месеца ѝ предстои да влезе и в еврозоната. Ягода – село в същата европейска страна, в която възрастни хора са измъчвани като в сталинските душегубки в най-мрачните години на дивия комунизъм. Оказва се, че такива старчески домове има и на други места в страната. Това е отношението на съвременното българско общество и управление към възрастните хора – онези, които изградиха тази България. Страната, която всички управници ограбват в продължение на последните три десетилетия и половина.

И всичко това е прикрито зад благозвучното „стаи за гости“. Старчески дом не звучало добре, навявало тъжни размисли. А и чрез понятието „стаи за гости“ било фасулски лесно да се заобиколи законът, да се печели и да се издевателства над старите хора. За няколко години в Ягода си били отишли от тоя свят няколкостотин души. Ефективност, на която биха завидели едно време лагерите. Държавата е била в неведение, но хората от местата, където са се намирали тези домове на ужасите за мъчително умиране, кметовете, лекарите, обслужващи района, са знаели. Мълчали са типично по български, не е тяхна работа, какво ги засяга. Знаел е и персоналът какво върши. Връзвали са хората, не са им давали лекарствата, от които са се нуждаели, но са ги упоявали, за да ги държат в подчинение. Вземали са им телефоните, ограничавали са достъпа на близките им до тях, хранели са ги с по един сандвич на ден, за готвена храна и дума не можело да става. Близките им също не са проявявали кой знае каква тревога за съдбата на обречените.

А българският народ бил особено привързан родово, хората се грижели уж за близките си – и за подрастващите, и за възрастните. Има и народни приказки, внушаващи ни почит и уважение към предходното поколение. Учеха ни, че по отношението към старите хора се съди за степента на цивилизованост на един народ. Е, видяхме колко сме цивилизовани. Срам и позор за нас като българи, че сме допуснали това да се случва пред очите ни. И занапред, когато видим и прочетем някъде табели „Къща за гости“, „Стаи за гости“, ще потръпваме от неприятно чувство на вина. А тези надписи ще будят асоциации, за които няма да искаме да се сещаме.

Николина Пеева, Пловдив