Кремиковци, Балкан, Балканкар: Заводите ги няма, парите ги няма, народът го няма

Къде е бизнесът? Къде са парите?

Когато днес ни говорят за „свободен пазар“ и „европейска икономика“, си струва да се запитаме — от какво тръгнахме и какво унищожихме по пътя дотук.

Само преди три десетилетия България имаше индустрия, която не просто хранеше страната, а изнасяше технологии, машини, химия и продукция за целия свят. Днес от тази индустрия са останали само ръждясали халета, бурени и спомени.

Кремиковци – някога гигантът на българската металургия, гордостта на работническа София. Давал хляб на десетки хиляди семейства. Разпродаден, разглобен и превърнат в купчина метален скрап.

Химко – Враца – химическият колос на Северна България, с огромен потенциал и модерни технологии за времето си. Днес е символ на разруха и безхаберие. Вратите му са заключени, а обещанията за „инвеститори“ отдавна се изпариха.

Авиокомпания Балкан – емблема на България по летищата на света. Синьо-белите самолети с гордото име „Balkan Airlines“ летяха от Ню Йорк до Кайро. Сега – нищо. Продадена за стотинки, унищожена, заменена от чужди превозвачи.

Балканкар – една от най-успешните марки в Източна Европа. Българските електрокари и мотокари работеха от Куба до Виетнам. Днес – само прах и архивни снимки.

Фабрика „Дунавия“ – перлата на Видин, произвеждала обувки и текстил, познати в целия соцлагер. Сградите ѝ днес са обрасли с треви и графити.

Корабостроителният завод „Иван Димитров“ – гордостта на Русе. Български кораби плавали по Дунав и Черно море, произведени с наш ум и наш труд. Унищожен под лозунга на „приватизацията“.

ДЗУ – Стара Загора – един от най-модерните електронни заводи на Балканите. Български компютри, магнитни дискове, технологии, които тогава изпреварваха времето си. Днес – останки и спомени.

Дунавска коприна – синоним на качество и женски труд, дала живот на цял град. Сега – тишина, бурени, руини.

И днес, след всичко това, се намират хора, които говорят за „нов бизнес“, за „инвестиции“, за „иновативна икономика“. Но питането остава:
👉 Къде е бизнесът?
👉 Къде са парите от тези предприятия, чиято обща стойност надхвърляше 30 милиарда долара?
👉 Кой ги взе, кой ги унищожи, и защо никой не потърси сметка?

Това не е носталгия. Това е въпрос за справедливост, за бъдещето и за онази невидима линия между разграбеното минало и днешната бедност.

Защото докато ние търсим отговорите, други вече отдавна преброиха печалбите си.

Коментари

коментари