Кумът на Ленин, когото Сталин разстреля

Роман Петков Аврамов е роден на 3 декември 1882 г. в Свищов – един от онези български градове край Дунава, които в края на XIX век раждат хора с широк хоризонт и големи амбиции. Умира на 8 януари 1938 г. в Москва – разстрелян по заповед на режима, на чиято победа е посветил живота си.
Между тези две дати се побира биография, в която има почти всичко, което бурният XX век може да предложи: революционна младост, близост с най-влиятелните фигури на комунистическото движение, дипломатическа и стопанска кариера, а накрая – куршум в тила и безименен гроб в Комунарка, местността край Москва, превърната в едно от най-мрачните гробища на Големия терор.

Аврамов се включва в социалистическото движение още в неговите ранни години в България. Членува в Българската работническа социалдемократическа партия и принадлежи към онова поколение марксисти, за които световната революция не е абстрактна мечта, а практическа задача с конкретни хора, места и срокове.
Именно тази отдаденост го отвежда до Шушенское – сибирското село, в което Владимир Илич Улянов изтърпява царската си каторга в края на XIX век. Там, на 10 юли 1898 г., в църквата „Свети Петър и Павел“, Ленин и Надежда Крупская сключват църковен брак. Двамата атеисти нямат особен избор – местният полицейски началник настоява: или венчавка, или Крупская се връща в Уфа.
„Пришлось проделать всю эту комедию“ – „Наложи се да изиграем цялата тази комедия“, ще напише по-късно тя.
Сред свидетелите на тази неохотна церемония е и българинът Роман Аврамов. Така той остава в историята като кумът на Ленин.
Тази близост с бъдещия вожд на световната революция не е просто любопитен биографичен детайл. След Октомврийската революция тя се превръща и в своеобразен политически капитал. Аврамов поддържа връзки с Ленин и по-късно оставя спомени за срещите си с него в Смолни. Там двамата разговарят за тежкото положение на селячеството и работниците в България, и за съдбата на революцията с онази непринуденост, присъща на хора, чиито пътища са се пресекли много преди историята да ги превърне в участници в големи събития.
След установяването на съветската власт кариерата му се развива стремително. През 1925 г. изпълнява длъжността търговски представител на СССР в Германия, а година по-късно оглавява съветското акционерно дружество „Аркос“ в Лондон – структура, която оперира в сложната атмосфера на взаимно недоверие между Москва и Великобритания.
От 1927 г. работи в Народния комисариат на търговията, а през 1928 г. се установява окончателно в Москва. Между 1930 и 1937 г. ръководи Всесъюзния тръст „Хлебострой“, отговарящ за изграждането на зърнени бази в различни части на Съветския съюз. За дейността си получава орден „Ленин“ – най-високото отличие в държавата.
Орденът е на ревера. Бъдещето изглежда сигурно.

После идват 1937-а и 1938-а.
Годините, в които Сталин решава кой е достатъчно предан и кой вече е станал излишен. Критериите са неясни, обвиненията – шаблонни, а присъдите – предварително написани.
На 27 август 1937 г. Роман Аврамов е арестуван. Обвинен е в „участие в антисъветска терористична и диверсионно-вредителска организация“ – формулировка, използвана толкова масово по време на Големия терор, че постепенно губи всякакво конкретно съдържание.
На 8 януари 1938 г. е разстрелян в Комунарка.
На 55 години.
Историята понякога проявява жесток вкус към иронията.
Аврамов е бил достатъчно близък с Ленин, за да стои до него в деня на сватбата му. Достатъчно предан на каузата, за да й посвети десетилетия работа в няколко държави. Достатъчно способен, за да получи орден „Ленин“.
И въпреки това – недостатъчно защитен от машината, която самият той е способствал да бъде изградена.
През 1956 г., три години след смъртта на Сталин, Роман Аврамов е реабилитиран посмъртно. Присъдата му е отменена. Съветските власти признават, че е бил невинен и че е осъден без основание.
Само че той вече не е жив, за да чуе това.
Детайл, с който сталинската машина на реабилитацията се справя с почти същата методичност, с която преди това е произвеждала виновни.

Синът на Роман Аврамов – Леонид Романович Аврамов – остава да живее в Съветския съюз и оцелява след разстрела на баща си – съдба, която в годините на Големия терор съвсем не е била даденост. Той завършва медицина и става лекар. Свищов също не забравя своя именит съгражданин. През 1982 г., по повод 100-годишнината от рождението на Роман Аврамов, Леонид посещава родния град на баща си и е удостоен с почетно отличие от общината. Срещата между възрастния мъж и града, който баща му е напуснал като млад революционер, носи онази тиха човешка тъга, пред която историческите оценки изглеждат безсилни. Четири десетилетия по-рано същият този баща е бил разстрелян от режима, на чиято победа е посветил живота си.

В социалистическа България името на Роман Аврамов присъства в официалния революционен пантеон най-вече заради близостта му с Ленин. За неговия край обаче се говори малко. Кумът на вожда се оказва далеч по-удобен като символ, отколкото като напомняне за това как сталинската система се разправя дори с хората от най-близкото обкръжение на Ленин.