Купуваме им дипломите . Купуваме им шофьорските книжки . Тъпчем джобовете им с безплатни пари , без един ден през живота си да са разбрали какво е да си изкараш хляба с пот на челото
Купуваме им дипломите . Купуваме им шофьорските книжки . Тъпчем джобовете им с безплатни пари , без един ден през живота си да са разбрали какво е да си изкараш хляба с пот на челото.
Инжектираме им изкуствено самочувствие , наливаме им в главите усещането, че законите са за балъците, а за тях има само права и безнаказаност .
После ги уреждаме на топла служба . Нали? Женим ги , развеждаме ги , отглеждаме децата им .
И всичко това – под маската на великата, свята родителска обич . Защото „искаме да си живеят живота“, нали? Искаме да си спестят нашите трудности.
А всъщност? Всъщност собственоръчно ги осакатяваме. Пречим им изобщо да станат хора. Пречим им да живеят.
Погледнете новините днес . И утре пак ги погледнете. Черна хроника, пълна с трупове на млади хора . Намачкани до неузнаваемост ламарини , ковчези , разплакани майки .
Пак „невинен инцидент“, пак „мощно возило“, пак демонстрация на его, високи скорости и абсолютно безхаберие . Поредният „живот на скорост“, който приключи в някой стълб или в насрещното.
Кой им купи тези бързи коли?
Кой им плати рушветите за изпитите?
Кой им вдъхна сигурността, че пътят е техен, а пешеходците и останалите шофьори са просто статисти в тяхната лична компютърна игра?
Ние. С нашата „обич“.
Произвеждаме егоисти, консуматори и накрая – трупове . Време е да спрем да ги „спасяваме“ от живота, защото накрая ги спасяваме от самото им съществуване.
Любовта не е безкритично угаждане . Любовта е и отговорност, възпитание и граници . Иначе просто продължаваме да подписваме смъртните им присъди с пачки пари в джоба
Periyan Nebi
Post Comment